Балетен форум във Варна? Пълен говорилник, а конкурса ту ще го има, ту ще го няма

Читателски коментар на Светослав Карачанев. Публикация без редакторска намеса. Първите ми спомени от Международния балетен конкурс във Варна са някъде от средата на 80-те години на миналия век, воден редовно като дете от моите родители. Тогава доколкото се сещам тази балетна олимпиада беше изцяло организирана и финансирана от държавата (то тогава нямаше и от кой друг), всичко се организираше от София, настанени организатори и участници в хотелите „Черно море“ и „Одеса“ (също единствените тогава във Варна). Сещам се че тогава се бях запознал с едно дете, помня само името му – Чило, с една къдрава коса, че с него си прекарвахме чудесно докато родителите ми гледаха изпълненията, ние обикаляхме прекрасния Летен театър, ходихме зад кулисите, и с интерес виждахме на живо за първи път в живота си азиатци от Китай, Япония, Ю. Корея и т.н., фамозната милиардерка Масако Оя, в единия ден цялата в бяло, на другия в розово с традиционното си японско облекло, хора от затворения за нас тогава западен свят. Впечатлявахме се от изпълненията с акомпанимент на пиано, от директните излъчвания на част от конкурса по единствената тогава Българска телевизия, която идваше с един огромен ПТС, с големи синьо-бели камери зад които седяха едни чичковци майсторски заснемащи всичко, всяко изпълнение се обявяваше от водеща, която беше командирована известна говорителка от телевизията в София… На това момче за което споменах по-горе и се сприятелихме баща му беше командирован фотограф (мисля, че снимаше за БТА или София прес), който правеше художествени снимки, които промиваше след всяка фестивална вечер в хотелската до сутринта… Вероятно толкова много са били фотографите, че в последните дни се организира изложба-конкурс за най-хубави художествени фотографии. Спомням си освен Масако Оя и такива колоси в балета като председателя на журито Юрий Григарович, Наталия Макарова, Нина Кираджиева, Михаил Баришников и много други. И така до промените, когато настъпи пълния пост-социалистически хаос, разрушение, отричане и безпаричие и тогава от гледна точка на днешния ден през далечната 1992г. уважавания доц. Емил Димитров направи хубаво, като напрактика в тези „мътни години“ успя да го спаси от закриване (по подобие на много други като „Златен Орфей“ и т.н.). Той като един от можещите хора и един от държавните организатори по социализма не чака, а създава частна фондация за организация на конкурса, намира световни и български меценати, успява и от държавата и общината да вземе помощи, като прави и съпругите на президентите Петър Стоянов и Георги Първанов за благодарност „почетни патрони“. И така се случваха издания на конкурса, но също някъде след 2000г., започна постепенно да се усеща едно падане на нивото в организация и на участниците,  основно с кандидати от Азия, намаля и броя на състезателите, варненска публика почти лисваше, салона беше полупразен и т.н. Може това да се дължеше и на напредналата възраст на уважавания доц. Димитров или на нещо друго, но все пак до смъртта му през 2011г. той успяваше да проведе форума. И какво се случи след това, с учудване се разбра, че на негово място е застанал…сина му, т.е. наследил е конкурса от баща си, всъщност се е осъществила една „приватизация под масата“, както в момента е актуална темата. Този конкурс през 1964г. е създаден и финансиран изцяло от българската държава до 1992г., след което в демократичната мъгла явно става частен… И сега какво се получава за да го има този световен конкурс, символ на Варна и българската култура, излизат от тази частна фондация и заявяват, че ще го има тази година или няма да го има, че трябвали 700 хиляди лева, може утре и да са 1 или 2 милион и т.н., и от там да се дофинасирал от държавата и община Варна. Така е собственика решава! Не казвам, че сумата е завишена, че има злоупотреби, може и всичко да е коректно, но това е едно частно мероприятие. И от тук се питам не ли дошло времето този национален конкурс, както и други такива да се поемат организационно от нарочен отдел в Министерство на културата или национален център пак към МК, разбира се с помощта на съответната община. Като нищо няма да пречи пак да се търсят спонсори, но щом има изразходвани публични средства трябва да има и контрол от Сметна палата и АДФИ, а не както е сега да се обявяват едни цифри, да се отменят фестивали и т.н., пълен говорилник, а конкурса го няма! Време е българската държава да се ангажира с организацията на такива национални културни символи, за да има Варна и България един силен и на световно ниво Международен балетен конкурс Варна, какъвто е бил!  

Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар

Най-коментирани