Продажбата на билети за “Спанак с картофи” и “Вражалец” стартира с опашки пред театър “Българан”

Истерията около представленията на “Жена ми се казва Борис” (6, 7, 13 април) още не е отминала а днес пред билетната каса на театър “Българан” във Варна се извиха нови дълги опашки за билети. Причината за навалицата бе, че от днес билетите за летните театрални събития бяха пуснати в продажба и до неделя ще бъдат с намаление от 5 лв. във всички ценови категории. Култовата комедия “Спанак с картофи” ще бъде представена на 24 май от 19.00 часа в зала 1 на ФКЦ и на 23 юни от 21.00 часа в Летен театър Варна. Тримата идеални като телосложение актьори (дават ни възможности да ги огледаме) с всички данни за добри спортисти, се вписват достоверно и в манталитета, а и с езика на героите си. Кариеристът (Юлиян Вергов) с прякор Тънкоустия, засега главен съдия, простак с фасон и девиз “трябва да ми помогнете” (да стана майстор на свирката), защото ФИФА е заветната му мечта. Всичко му е барнато – зелените лещи, лачените обувки, захарин вместо проста захар, шаблонните изрази на няколко езика за парлама, задължителните черни очила, даже позата в тичането по игрището. Само дето професионализмът му липсва. Лицемерът (Владо Карамазов) с прякор Сапуна, подляр по душа със самочувствие на прецакан за главен от неговия съекипник, дава всичко от себе си да го сгромоляса в решителния мач. Всъщност е житейски аутсайдер, който почти напълно се слива с мизерния интериор на съблекалнята: няколко просто сковани пейки, сгъваема масичка, опушена стена без радиатор. Махмурлията (Захари Бахаров) с прякор Артиста е творецът в тричленката – “Отиде си. Отиде. Напразно чаках да се върнеш всеки ден. Тая черна нощ ще трае вечно в мен”. Светъл, макар и неизтрезняващ лъч, с остра зависимост от чувствата, които го обземат изневиделица, напират отвътре и трябва да бъдат излети на хартия: докато бяга към тъч линията, в съблекалнята, непосредствено преди мача, или ей така, докато си държи бутилката. И има ли значение дали ще изядат пердаха от феновете, освиркани заради лошо съдийствания мач, след като единственото, което ги сплотява, е страданието по напусналата ги обща изгора – изначалната муза на поета? – “Напусна ме жената. Заради нея ме боли главата”. Пиесата е смешна досущ като словоплетството. “Вражалец” от Ст.Л.Костов ще бъде представена на 8 юли от 21.00 часа в Летен театър Варна Участват: Димитър Рачков, Любо Нейков, Асен Блатечки, Деси Бакърджиева и Светлана Бонин Една сутрин в китно българско селце пристига вражалец, който предсказва на кмета, попа и двете най-видни девойки, че скоро при тях ще потече река от злато и някой, който е с тънък занаят ще им помогне да го окрият... Като всички наивници, които я закъсват за пари, елитният квартет на селото се хваща здраво на въдицата и трескаво започва да търси фотографа Манчо, убедени, че той е човекът с тънък занаят и ще им помогне бързо да забогатеят. След като откриват калъпа за правене на фалшиви пари във фотото му, кметът, поп Стайко, Цвета и Босилка са повече от сигурни, че Манчо няма да откаже да ги вземе за сътрудници в неговата печеливша работа. И наистина, когато му казват, че имат доказателства за престъпната му дейност, Манчо признава за правенето на фалшиви пари, но за съжаление не може да им помогне да забогатеят, защото няма вече хартия за печатане на банкноти. В желанието си на всяка цена да се облажат и те от дарбата на фотографа, кмета и попа правят акционерно дружество, с цел да съберат средства за хартията, която се купува от Виена. В това дружество се включват почти всички в селото, без да подозират, че Манчо е един изпечен мошеник, който ще ги докара не само до просешка тояга, но и до прага на отчаянието. И след като го изпращат по живо по здраво с един пълен дюшек пари, не минават и двайсетина дни, когато се получава писмо до Пеньо бармана, в което Манчо споделя на приятеля си, че "по-дружелюбен народ" от този в селото не е виждал и всички до един стават за карикатури в някой литературен вестник! След тази изповед на Вражалецът-Манчо зрителите сами решават весело ли е или тъжно нашето ежедневие и на героите от пиесата ли се смеят, или на самите себе си...