Мика Стоичкова натри носа на журналист

Дъщерята на Христо Стоичков - Мика отговори на колегата Едуард Папазян, който и посвети коментар. Предлагаме Ви мнението на Мика Стоичков, което публикуваме без редакторска намеса: Уважаеми господин Едуард Папазян, първо искам да ме извините, че ще се държа възпитано с вас. Всички видяхме, че сте неуместно нетактичен и предположих, че добрият ми тон вероятно би ви разстроил. Така че - простете! Колебаех се дали да отговоря на агресията ви, в основите, на която предполагам се таят тежки комплекси. Все пак реших да ви обърна внимание. Със съчувствие се обръщам към вас, защото дълбоко нещастните хора са ме натъжавали винаги. Та, няколко неща ми направиха впечатление, а едно дори ме ядоса. Първо - обръщате се към баща ми с уважение. Същевременно обиждате по най-просташки начин детето му. Тук има някакво противоричие жестоко, което мисля сам да ви оставя да откриете. Давам ви цялото време на света. Второ - направи ми впечатление, че си мислите, че ме познавате до степен, в която можете да вадите генерални изводи за това коя съм аз и как е протекъл животът ми до този момент. Това също е интересно. Не мисля да влизам в обяснителен режим, защото определено нямам необходимостта да се доказвам точно на вас. Просто ми стана любопитно как някой се е самозабравил до степен, в която може обобщава живота на съвсем непознати му хора. Особено пък такова „светило" в журналистиката като вас. Нещото, което ме ядоса е, че си позволявате да се бъркате в мъката ми по един човек, който познавам от пет годишна. Човек, който ме е прегръщал и целувал като негово дете. Човек, който ще помня винаги. Не само, защото е бил звезда, а защото е бил част от живота ми. И да, това е мнението ми. Точно това, което написах. Онова, което ви накара да реагирате бурно и просташки, по каруцарски. Наясно съм, че нивото ви може би не позволява от вас да се роди друг тип коментар и може би не трябва да ви обяснявам, че едно от нещата, които ме накараха да споделя това нещо в личното си пространство- въпросния статус за Трифон Иванов, беше именно помията, която се изсипва за баща ми ежедневно. Докато плачех за този прекрасен човек, който си отиде, си представих как след време, надявам се някъде много далече в бъдещето, моят татко ще си отиде и всички, които шумно са го ненавиждали, ще си сложат профилна снимка с лицето му. На моят баща, на моят герой лицето, на един българин, който не си е бъркал в носа, а е движил нещата, вдъхновявал е хората, носил е гордост... За мен това ще е подигравка. Затова и ми се стори нелепо онази част от българите, които не са се сещали за Трифон от 94-та година насам, да страдат със сърца, звездички, снимчици и изкуствени сополи. Не съм визирала вас и така професионалното ви отношение към българския футбол. Опазил ме Бог. Явно една от заблудите ми е, че би трябвало всички спортни журналисти да имат поне малко от доблестта и честта на спортистите. Абсолютно стоя зад думите си. Зад тях стои и баща ми. И майка ми. И сестра ми. И още куп хора, на които им е писнало от мързеливи пародии на хора, които освен да обиждат и рушат, друго не могат. Така че, много моля, намерете друг повод да ме обиждате, защото в случая ме настъпвате в момент, в който само най-големите боклуци биха намерили нужда да се обаждат. Май месец се прибираме в България, аз и семеството ми. И ви каня, ако наистина сте толкова смел, принципен и твърдо убеден в представата си за мен, да дойдете и лично ме наплюете в лицето, по вашия си така несимпатичен и евтин начин. Една саморазправа с жена би ви изстреляла на върха! Припомнете си коментара на Едуард Папазян: Мила ми Мика, когато ние сме писали за Туньо, ти си била в Ташкент МИКА Стоичков, даже не СтоичковА, както е по българската традиция, се пусна по мейнстрийма. Казвам го така, че ако напиша "по течението", сигурно няма да ме разбере. В "Оркестър без име", където всяка реплика почти си е култова, Павката Поппандов, който е автомонтьор и китарист, още в началото казва: "Качило се е всяко на кола и писка!" Та горе-долу и Мика - прочела, че е модерно да се плюе по "журналята", и тя започнала да изкарва тях виновни. В случая - че пишат много за Трифон Иванов след смъртта му, а не са писали преди това. Просто се чудя как не е изкарала, че направо медиите са докарали инфаркта на железния №3 от Пеневата чета. Само че дъвката "журналята са виновни" вече започва да става безвкусна. Моите уважения към Христо Стоичков. Той е най-великият български футболист и ако Микито намери поне един ред, подписан от мен, в който да се твърди обратното, ще се оттегля в манастир. Най-вероятно в Пармския манастир. Но една неуспяла кифла, чиито основни достойнства са родословното ѝ дърво и кратката връзка с главния актьор на провален сериал, да ми държи тон и да ми чете конско - това няма как да го оставя без коментар. Особено пък по отношение на Трифон Иванов. Към Туньо имам специално отношение. Той ми е набор и смъртта му - болезнена, неочаквана, жестока, несправедлива, ме потресе дотолкова, че от събота досега не успях да напиша нито ред. През цялото време си спомнях първия ни визуално-вербален контакт през късната пролет на 1996 г. Качих се на Панчарево, където бяха националите. Пеневата чета се готвеше за европейските финали в Англия. Между другото, първите за българския национален отбор. Но целта беше интервю с българската съдийска тройка, която също трябваше да пътува за Острова. Между другото - за последен път на голямо първенство, трябва юбилей да им празнуваме, че вече 20 години няма наша съдийска тройка на голямо първенство. Та говоря си аз с Наско Узунов, Иван Леков и Данчо Йорданов на една от масите пред кафето, а до нас сяда Трифон Иванов. Не му се тренираше, затова казал на Пената, че е контузен, и излязъл от терена. Дойде един човек и помоли Трифон да се снима с него. Той се огледа, стана и изведнъж се обърна към мен: "Ела бе, колега, ела да се снимаме." "Защо, Туньо?", питам аз, защото не бяхме чак толкова близки. "Ами да придадеш интелигентен вид на компанията", беше отговорът, след който всички бяхме под масите от смях. Помня и световното във Франция, хотела на нашите преди мача с Испания. Излиза Трифон във фоайето, вижда ни трима-четирима журналисти от вечното присъствие и тайнствено процежда: "Ня-ма ги!" Кого няма, Трифоне", питаме ние. "Нали сте журналисти, разберете", беше разстрелващият отговор. Нямаше ги Христо Стоичков и Любо Пенев, които си бяха били камшика преди най-важния мач. Но и тогава Туньо успя да разведри ситуацията с неподражаемия си хумор. След два дни, когато трябваше да си тръгва с кола към Виена, ми каза: "Сега недейте да ни разкоствате, това е световно, трудни съперници, на всеки се случва да отпадне. Пишете позитивно, идват другите квалификации, за вас, журналистите, ще е полезно да се класираме." Аз му казах тогава: "Туньо, за това европейско аз съм се класирал вече." Грубо беше, видях го в очите му. И до днес не мога да си го простя. Той сигурно го е забравил, поне така схванах миналата година в Стара Загора на европейското за юноши, когато се прегърнахме и му казах, че го гоня по килограми. Но аз не съм го забравил и досега се коря, че бях прекалено груб и невъздържан заради отпадането след 1:6 от Испания. Та за тези неща се сещам, когато Мика Стоичкова тръгва да ми държи сметка, че аз, ние, медиите, сме се сетили за Трифон чак след смъртта му. Не, мила. Ние за Трифон, за баща ти, за всички велики футболисти от това поколение пишем непрекъснато. А специално за Трифон сме писали даже само хубави неща. Прочете ли ти интервюто на колежката Дима Максимова от 23 юли 2011 г.? Смяташ ли, че Краси Минев и Владо Памуков са знаели за фаталния инфаркт, че да бързат да направят телевизионното интервю? Жалък опит е това да се направиш на интересна, защото, когато ние сме писали за Трифон Иванов, при това във възклицателно наклонение, ти си била в Ташкент. Питай Пената какво значи това, той държи патента. И последно. Трифон Иванов е футболист №1 на България за 1996 г. Такъв го направиха журналистите. topsport.bg