Кичка Бодурова: "Вече не бързам, просто съм си у дома"

Кичка Бодурова, една от най-ярките звезди на българската естрада, се появи в студиото на „Събуди се“ и вместо блясък – донесе дълбочина. С неподправена откровеност певицата призна: след толкова години на два континента, България вече е нейното безусловно „у дома“.

„Всеки път, щом кацна, въздъхвам с облекчение. Това е моето място“, каза тя – просто, човешки и без грам показност. Точно като песните, които не остаряват.

Днес Бодурова говори с онази тишина в гласа, която идва, когато вече нямаш нужда да доказваш нищо. „Нямам нужда да работя. Свършила съм си работата – и то добре“, казва с усмивка. Но сцената още я вика – и тя ѝ отговаря. Подготвя два летни концерта в Бургас, а феновете ѝ вече знаят: с Кичка ще се пее и ще се танцува – без време, без задръжки.

Но Кичка Бодурова не е от артистите, които си мълчат по важните теми. За предстоящото влизане на България в еврозоната тя има ясна позиция: „Без риск няма прогрес. Ако чакаме всичко да си остане същото – няма как да вървим напред.“

Тя вярва в правото на артистите да говорят – и да бъдат чути, дори когато думите им не се харесват на всички. „Казвам моята истина. Не твърдя, че е абсолютната, но е моята“, признава.

И както често се случва с хората, които не крият себе си – разочарованията понякога идват от най-близо. Наскоро певицата научила, че хора, които е смятала за приятели, са говорили зад гърба ѝ. Но вместо огорчение – избира мъдростта. Цитира Учителя Дънов: „Това, което казваме зад гърба на хората, го казваме пред очите на Бог.“

С опита си между Америка и България, Кичка има право на мнение за музикалната сцена – и не го спестява. Според нея стремежът към англоезичен стил обърква идентичността на българската поп музика. „Загубихме себе си. А без български стил нямаме шанс в чужбина – освен ако не сме родени там.“

Въпреки това, тя не звучи огорчена – напротив, вярва, че България вече диша с друг ритъм. „Условията тук и в Щатите не са чак толкова различни. Магазините, обслужването, отношението – променихме се. И вървим напред.“

На финала – усмивка и топло послание: „Очаквам ви! Обичам ви!“ – думи, които може би е казвала стотици пъти, но при нея звучат така, сякаш са изречени точно за теб. И точно сега.

http://edna.bg