Троянски кон

Троянски кон

Имам 193 броя Фейсбук приятели.

От тях приблизително 180 броя ежедневно или на седмична база публикуват статуси, изразяващи недоволството си от управлението на държавата ни, от институциите, от законите и правителството, чалгата и образованието…бездържавността, корупцията и абсолютно всичко знайно и незнайно, важно или не, което може да бъде споменато с цел пълно отвращаване на българина от българина.

Във всяка такава публикация като заключение задължителен елемент е нападката към аудиторията.

Финалните думи са най-разнообразни: „Такива сме добичета‘‘; „Никой нищо не прави, всички стоят и гледат“…

„Срам ме е от българите“ и т.н. различни рефрени със сходна идея.

Останалите да кажем около 13 броя мои Фейсбук приятели, сред които и аз, не използваме социалната мрежа, за да даваме гласност на разсъжденията си върху манталитета на сънародниците ни, безгласни сме и явно не социално активни овчи душици.

13 съотнесено към 193 прави 7 % мълчаливи фейсбукари.

След елементарна аритметика възниква въпрос към тези 93 недоволстващи възмутени процента:

  България, в която е лукс да умреш спокойно

След като сте почти абсолютно мнозинство, кой ви пречи?

Ние мълчаливите сме статистически незначими, можем да бъдем игнорирани и това да не бъде от значение.

Вторият логически въпрос е при условие, че твърдите, че пасивността и глупостта са ни проблем национален, а вие будните българи се оказахте мнозинство, то къде са пасивните тъпнари, дето ни спират развитието?

Да пренесем Фейсбука в реалния живот.

Всички хора по улици, спирки и кафенета си обясняват, че такива сме ние българите и нищо не става от нас и никой нищо не прави, прости сме и за това сме „на такова дередже”.

С две думи се самоунищожаваме самите ние отвътре, прехвърляйки си вини, изключвайки се от общата картина.

Мълчаливите може би поглеждаме все още и в собствения си двор, и затова ни е срам да говорим.

Останалите се хванахте на най-стария номер с Троянския кон.

***

Автор: Александра Пиронева

Източник: Лентата