Кирил Кирилов – най-успешният театрален продуцент на българския „Бродуей“

Кирил Кирилов – най-успешният театрален продуцент на българския „Бродуей“, с когото до последно работеха Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов, е доказан кавалер на музите. Сваля шапка пред всяка от тях, винаги е готов да се впусне в неочакван флирт с различните жанрове, предвкусвайки удоволствието от риска и успеха. За него приключенията по традиция се случват на сцената – от тежката класика до концертите. Свещенодейства и като жрец на осмото изкуство – модата, има и тематичен приз от церемонията VIP Awards. Наскоро сътвори авторска колекция – сака и палта в дръзки ярки цветове. Нарече я със запазения си бранд, „Ажур пико“, показвайки на публиките, че високо цени емоцията от предизвикателството и естетиката във всеки спектакъл – фешън или драма. Кирил Кирилов, който стои зад бляскавите представления на Мариус Куркински и Виктор Калев и зад още две дузини хитове, не крие, че отдавна налага своя формула на лидерство: без граници, с креативност, хъс и характер. А той разбира от формули, въпреки че къса с академичната математика и се отдава на Мелпомена, след като гледа режисьорския евъргрийн на Мариус Куркински в Народния „С любовта шега не бива“. Най-новото заглавие в портфолиото на „Ажур пико“ е „Внимание, любов“ – прекрасна пиеса с Аня Пенчева, Влади Въргала, Христо Чешмеджиев, Свежен Младенов и Петя Дикова.

Ето какво споделя Кирил Кирилов в интервю пред списание GLAMOUR:

Какво е модата за вас – суета, възможност да заявиш себе си, хвърлена ръкавица към света?

Чист адреналин. Начин на живот. Представя те пред другите. Тънка психология. Умее да разкрива, но също толкова категорично й се отдава да завоалира – и лицето, и душата. Вечните очила на Елтън Джон, с чиито брой не е наясно дори Дейвид Фърниш, казват, но и крият много. Това е силата на аксесоарите. Да не говорим за значението на техния подтекст в протокола – всички помним разказите на придворните медии в Лондон за това как следобедният чай в Кенсингтън зависи от чантичката на Елизабет Втора. Ако кралицата я постави на масата, означава, че до пет минути иска да бъде спасена от досадниците. Ако я остави на пода, желае на мига да се отърве от подмазвачите. Мога да се ориентирам на първо четене за човека срещу мен по очилата, обувките, бижутата. Някой ден ще опиша моята азбука на аксесоарите.

Известен сте като един от най-екстравагантните мъже в София и не само – до къде бихте стигнал във визуалните метаморфози?

До края. Не познавам автоцензурата. Табутата не ме интересуват. Важна е фантазията, важно е вдъхновението. Както в персоналния ми външен вид, така и когато става дума за арт продукт. Нямам спирка, работя ли по спектакъл, филм, песен, клип, моден проект. Но да не забравяме, че в началото винаги е смисълът, едва след това идва детайлно дозираната безцеремонност в осъществяването. Няма ли послание, всички усилия на любовта са напразни. И още нещо съществено – правилните неща се случват, само когато съм с хора, с които се провокираме, вибрираме на идентични честоти и сме мотивирани от сходни енергии. Добрият вкус не може да бъде определян от никакъв изкуствен интелект.

Разкажете за най-интересните ви срещи в света на модата.

Редовно посещавам дефилетата на международния А-отбор. „Луи Вюитон“, „Диор“, „Валентино“, „Ив-Сен Лоран“... Рикардо Тиши няколко пъти качи в своята страница в Инстаграм мои снимки в „Бърбъри“. Дълбоко уважавам „Баленсиага“ – традициите и авангардът са в пълна хармония, прекланям се пред Армани. Донатела Версаче едва ли някога ще достигне Олимпа на брат си Джани, но има силни серии. Обожавам атмосферата в Милано по време на Седмиците. Из града се носи дъх на елегантност, на състезание по красота. Точно тогава чувствам особена връзка с Милано, с бутиците, витрините, галериите. Може би съм се прераждал там, може би съм проектирал дрехи за някоя дама от династията Сфорца. И понеже обикновено споделям мечти и радости с близки приятели, неведнъж съм водил актьори от моите постановки в Милано. С Мария Сапунджиева отидохме на „сикрет парти“ за рождения ден на Доменико Габана. Оказахме се на една ръка разстояние от Моника Белучи, модела Мариано Ди Вайо, звездата на социалните мрежи Камерън Далас… До един изключително възпитани: поздравяват, усмихват се, не гледат отвисоко, излъчват дружелюбност. Все дефицити по родните географски ширини. Пак с Мария от ложите в „Ла Скала“ гледахме прехласнати „Петрушка“ на Стравински, а в антракта зрителите в легендарната опера блестяха в свои модни пърформанси. Преди време получих покана и за двудневна визита в “Les fontaines parfumees” – лабораторията до Грас, където съхраняват тайните на божествените аромати „Диор“ и произвеждат безценното съдържание. Но все не мога да отделя достатъчно свободни дни, за да се насладя на любимите си ухания, без да си гледам часовника и съобщенията. Сякаш времето никога не стига за удоволствията. С Аня можем с часове да обсъждаме дизайнери и тенденции, но и двамата сме супер ангажирани. В последните месеци на Стояна, когато тя вече нямаше как да играе, я ободрявах по телефона с разговори за най-новите парфюми. Разбираше ги, притежаваше невероятен стил – вроден, без аналог и без парадност. Научих много от нея. След някое ревю все още посягам по навик към телефона, за да й разкажа какво съм видял.

В кои от спектаклите на продуцентската ви компания „Ажур пико“ отчетливо се залага на шика?

Досега не съм използвал шика в цялата палитра на възможностите му. А и за него няма единствена дефиниция – всеки го тълкува по своему. Но имам идея как да го превърна в главен герой. В България почти винаги се забравя, че личността одухотворява дрехата, а не обратното. Марката не прави модата. Напоследък вкусът по улиците на София заора в дъното. Пошлотията скоро не беше избуявала в толкова висока степен. Най-тъжното е, че младите хора са статисти в масовката на кича. Те подражават сляпо, увличат се по псевдообразци.

От къде, според вас, идва истинският блясък в изкуството?

От сърцето, от дълбините, от ума, от общността. От колективната отговорност на екипа – в спектакъла всички трябва да дишат в ритъм, за да стигнат чувствата им до зрителите в салона. Актьорите да бъдат кълбо от емоции, които се мултиплицират и държат седмици наред. Това е душевният оргазъм. Външният блясък също не бива да се пренебрегва, той е най-вече в енигмата. Дори най-скъпото и най-лъскавото под прожекторите трябва да те докосне като за първи път. А не да стои студено и дистанцирано.

Как оценявате събитията в арт пространството – скандалите, новите заглавия, летния маратон на всевъзможни продукции?

За скандалите в Народния театър ще замълча. Аз съм възпитаник на Стефан Данаилов - той ме е научил, че никога не се говори срещу тези, с които правиш изкуство. Иначе храмът се превръща в пазар - и никой няма воля да изгони търговците. Мога да говоря дълго за безсмислената многотия по разлепените афиши. Но не искам да бъда погрешно тълкуван, нито да навлизам в територии на колеги, въпреки че те безпардонно навлизат в моите. Когато Мариус е във Варна, при всеки телефонен разговор ми казва: „Не можеш да си представиш какво става тук – всевъзможни хора предлагат всевъзможни събития. Идва ми да сменя професията“.

Записахте парче като певец. Започнахте и колекция с авторски модели. Ще имат ли продължение тези ваши страсти?

Песента „Фитнеси“ е по мой текст, музиката е на Искрата. Идеята ме атакува, когато обикаляхме България с пиесата „Актрисата“, после Ламбо се разболя, влезе в болница и въобще не ми беше до шоу. Вече по-късно снимахме и клипа, на който сме във „Валентино“, Армани, „Балмен“ и „Версаче“. Стана забавно, комерсиално, различно. Има своя успех, фенове качват в Тик Ток. Вероятно ще има и следващо парче, но търся атрактивна и вкусна тема. Искрата е много нахъсен. Аз съм стилист и на неговото видео “Черният път” – скандално, будещо реакции. Важното е да се измисли нещо оригинално, което след чудото на трите дни няма да се изпари в онлайн пространството. В модата също ще има продължение. Но както се казва, най-любопитното предстои.