Пореден шамар: И Financial Times разказа за корумпираната власт в България

Изключително критична статия за корумпираната власт в България публикува може би най-реномираният всекидневник в света Financial Times

Тя е със заглавие "Двойните стандарти за корупцията вещаят лошо за ЕС", а за илюстрация е избрана емблематичната снимка, на която германският канцлер Ангела Меркел прави забележка на Бойко Борисов, че не носи правилно маската си и че не е покрит носът му.

Според анализа на Тони Барбър ЕНП демонстрира деликатност спрямо партията на Борисов ГЕРБ по една единствена причина - да гласуват правилно когато се налага.

"Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо", пише той.

Според автора на публикацията българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона
 
Ето и текста на цялата статия:

Повече от 100 последователни дни българите, на които им е писнало от всеобхватната корупция, се събират в големи, мирни демонстрации в столицата София. Протестите разкриват объркването около самопровъзгласилата се цел на ЕС да държи сметка за правителства, които подкопават върховенството на закона. Защото докато институциите на ЕС в Брюксел и някои западноевропейски страни често критикуват унгарското и полското правителство, те заемат по-мека позиция с България.

Този двоен стандарт може да повлияе върху прилагането на фонда за възстановяване на ЕС в размер на €750 млрд. за противодействие на икономическото въздействие на пандемията от коронавирус. Това е и умишлен политически избор от страна на дясноцентристките европейски лидери и партии най-вече на канцлера Ангела Меркел от Германия и нейните управляващи християндемократи. Българският министър-председател Бойко Борисов има за приоритет да поддържа близки отношения с г-жа Меркел от 2009 г., когато започна първия си мандат. Тя цени усилията му да убеди Турция, която граничи с България, да спази споразумението от 2016 г., постигнато от г-жа Меркел, за да предотврати влизането на незаконни мигранти в ЕС през Югоизточна Европа.

Но има друго изчисление в съзнанието на г-жа Меркел и нейните дясноцентристки съюзници в ЕС. Г-н Борисов ръководи партия, известна като ГЕРБ, или Граждани за европейско развитие на България. ГЕРБ дава решаващи гласове в Европейския парламент за Европейската народна партия, дясноцентристки блок, който включва CDU на г-жа Меркел. Дългогодишното господство на ЕНП над законодателната власт намалява и следователно се нуждае от цялата подкрепа, която може да намери.

ЕНП се впусна да защити г-н Борисов миналата седмица, като се противопостави на резолюция на Европейския парламент, която осъди корупцията и демократичния срив в България. Опитът се провали и предложението бе прието с 358 гласа срещу 277 при 56 въздържали се. В израз на дискомфорт от про-Борисовата партийна линия, шестима евродепутати от ЕНП подкрепиха резолюцията и 24 се въздържаха. И все пак позицията на ЕНП бе ясна като цяло.

За протестиращите в София подкрепата за правителството на г-н Борисов от други европейски столици е деморализиращ спектакъл. Редица смели български юристи, граждански активисти, журналисти и политици в малки партии правят всичко възможно, за да привлекат вниманието към проблема с корупцията, понякога самите те изложени на значителен риск за себе си. Но точно когато се нуждаят от ЕС да надигне глас за своите собствени принципи, те чуват малко или нищо.

Мащабът на българската корупция не е под въпрос. В последната си оценка на инвестиционния климат в България държавният департамент на САЩ заяви: „Корупцията е ендемична, особено при големи инфраструктурни проекти и в енергийния сектор.“ Според доклад от 2019 г. на Центъра за изследване на демокрацията (софийски мозъчен тръст), най-малко 35% от договорите за обществени поръчки включват корупционни практики. Transparency International, наблюдателният орган за борба с корупцията, поставя България на най-ниско място сред 27-те държави в ЕС по своя индекс за възприемане на корупцията.

Българската корупция не е ексклузивно политическо явление, нито е свързана единствено с дясноцентристките правителства след падането на комунизма през 1989-1990 г. Това е мрежа от непрозрачни връзки между политическия свят, публичната администрация и мощните бизнес интереси, които завзеха контрола върху големи части от българската икономика през 90-те години. Тези мрежи от своя страна опорочават безпристрастното прилагане на закона.

Българският проблем поставя неудобно изпитание за ЕС, тъй като той се опитва да продължи със своя фонд за възстановяване от €750 млрд. Съгласно ранния проект на плана, нетното разпределение на средствата от ЕС за България са в размер на €11,7 млрд. или малко под 20% от националния брутен вътрешен продукт. Като най-бедната държава в ЕС, България също ще се възползва от субсидии и програми за помощ, определени в бюджета на ЕС за 2021-27.

Някои северноевропейски правителства искат да отрежат средствата на ЕС от държави, които нарушават принципите на правовата държава и демократичните ценности. Съвсем правилно те казват, че колкото по-слабо е върховенството на закона, толкова по-голям е рискът некомпетентността, липсата на прозрачност и други злоупотреби да процъфтяват, когато правителствата започнат да разпределят парите на ЕС.

Фондът за възстановяване доби нова позиция в това, че ЕС за първи път ще взема заеми на капиталовите пазари за финансиране на трансфери към своите държави-членки. Но ако европейското обществено мнение се обърне срещу тази инициатива заради корупционни скандали, то това би нанесло тежък удар по проекта за по-тясна интеграция в ЕС. ЕС със сигурност ще се сблъска с различни опасности през следващите години, но корупцията може да е най-голямата от всички тях.

offnews.bg


Автор: Дежурен редактор
Напиши коментар