Кръстовден е!

Имен ден днес празнуват: Кръстьо, Кръстина, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кристиана, Кънчо, Ставри и др.

Православната църква отбелязва църковния празник – “Въздвижение на Светия кръст Господен”, наричан от народа Кръстовден. Светата православна църква извършва поклонение на кръста Господен четири пъти в годината – на третата неделя от Великия пост, наречена Кръстопоклонна, на Велики петък, на 1 август и на 14 септември. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.

Смята се, че от този ден Слънцето се връща назад към зимата, денят и нощта се кръстосват, студът наближава и може да те боли кръста. За това с тези ритуални думи всички смятали, че се предпазват от болки в кръста през идната година.

На Кръстовден свещениците правят водосвет по домовете. Същия ден по време на богослужението в църквата, свещениците изнасят кръста в средата на храма за да се поклонят вярващите.

На Кръстовден се спазва строг пост "говеее се за кръста" и не се яде нищо червено: червен пипер, домати, репички, червени ябълки и т.н.

На трапезата има: грозде, печена тиква, обреден хляб и други задължително постни храни.

Според църковното предание Света Елена, майката на император Константин Велики, се счита за ревностна християнка. Тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията й се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и три кръста. Кой от трите е Христовият кръст, се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек. Частица от този животворящ кръст Елена изпраща на сина си в Константинопол, а самият кръст е положен в главната Йерусалимска църква.

След време над пещерата на гроба Господен построяват храм, който съществува и до днес. Той е осветен тържествено на 14 септември 335 г. На този ден се събират хиляди поклонници.

За да могат всички да видят Светия кръст, епископът го повдига или го “въздвижва” над главите на присъстващите. От това “въздвижение” получава своето име и празникът. По традиция на Кръстовден се спазва строг пост. Народният празник е свързан с края на летния и с началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден или от Симеоновден (1 септември) може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът.

 




Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар