Ако бях консултант на управляващите, щях да забраня думата "даваме"

Все едно боклукчия всеки ден да пуска пресрелийз, че е изхвърлил боклука Ако случайно бях комуникационен консултант на управляващите, щях веднага да им забраня да използват думата „даваме“. Особено когато се говори за изразходване на публични средства. „Даването“ е особена дума. Натоварена с много конотации и смисли, с много внушения и история, с много обещания и очаквания. Дава се нещо, което е на даващия. Дават се пари, които са на даващия. Дават се внимание, благоволение, разрешение, милост, все неща, които лично от даващия зависят. За разлика от публичните средства, които не са на даващия. А са, о, изненада, на широката публика. В тъмните феодални векове, или преди това в робовладелските държави, владетелите – султани, императори, племенни вождове и т.н., са давали от личната си хазна за различни обществени проекти. Имали са „лични средства“ в „личната си хазна“ и лично са решавали на кого колко да „дадат“. Днес, в нормалните демократични държави, управлението на събраните пари е поверено на временно назначени администратори, в чиято длъжността характеристика изрично е упоменато, че правят точно това – търсят и прилагат най-оптималния вариант за инвестиране на средствата от държавния бюджет. Това са средства, натрупани от събраните данъци. Т.е. от всички нас. И те са в държавния бюджет, именно за да се инвестират в различни сектори, а не да стават лична собственост на управляващите. От всичко това може да се види как говоренето: „Дадохме Х милиона за У-направление“ е тотално погрешно по няколко причини: • Демонстрира непознаването на управляващите как би трябвало да е устроена една модерна демократична държава; • Демонстрира заблудата на управляващите, че държавният бюджет е тяхна лична собственост; • Демонстрира високомерието на управляващите, че сякаш едвам откъсват парче от собствените си пари; • Демонстрира пренебрежението на управляващите към парите, които всички ние изкарваме с честен труд; • Демонстрира делюзията на управляващите, които се мислят за богопомазани и ни „дават подаяния“; • Демонстрира некомпетентността на управляващите, защото тези действия би трябвало да са записани в закона за държавния бюджет, а не да се решават на парче. Даже в случай на криза, има приет закон за антикризисни мерки, и той трябва да служи за основание на изразходването на публични средства; • Демонстрира неуважение към Европейския съюз и неговите граждани, от чиито данъци идват публичните средства, които „ни се дават“; • Демонстрира презрението на управляващите към собствения им народ, на когото „дават“; • Демонстрира провала на управляващите даже в комуникациите, защото хваленето как „дават“ публични средства, когато това им е основна част от длъжностната характеристика, е все едно боклукчия всеки ден да пуска пресрелийз, че е изхвърлил боклука. Няма изненада, няма новина, да, това ще прави, нали това му е задължението. Така че, ако бях комуникационен консултант на управляващите, щях веднага да им забраня да използват думата „даваме“. Неслучайно казват, че комуникацията е отражение на мисленето. Виждаме го на практика. *Коментарът на Любомир Аламанов е от профила му във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на редакцията. Източник: clubz.bg

Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар

Най-коментирани