Горчива обич вече не го опива

Има раздели, които разбиват сърцата не на двама, а на милиони. Дженифър Анистън и Брад Пит, Чарлз и Даяна... В аналите на историята място намери още една, вече официална раздяла. Цветан Цветанов пусна брада и напусна ГЕРБ. Молба за развод няма, има заявление за напускане на партията. Публиката обаче няма да рони сълзи - тази раздяла отдавна е факт, трябваше само да бъде надлежно документирана. Както става при всяко късане между знаменитости, още миналата година, когато Цветанов се отказа от всички постове в управляващата партия, нейните поддръжници побързаха да заемат страна - кои публично, кои - не чак толкова. Някои вече обаче са забравили какъв избор са направили, други може би съжаляват. И точно на това ще разчита Цветанов, ако реши да си направи партия, както прогнозират от дипломирани политолози до бай Дончо Трампата, отдаден закрилник на дребния кръчмарски бизнес и чашовдигач от Злокучене. Най-"тъжните" раздели в българската политика завършват именно с нови партии и парламентарни мераци. После идва и огорчението. Това е нормалната логика на големите разводи в българската политика - напускаш партията, на която си бил председател/важен втори, за да си направиш впоследствие своя. Не върви да сменяш политическия уклон, защото ако го направиш, досегашните ти избиратели просто ще сменят един свой друг уклон и няма да ти обърнат внимание. Ето защо оставаш в същата част на политическия спектър, измисляш що-годе сходно съкращение за името на новата си формация и тръгваш на борба за гласове срещу бившите си съпартийци. Гледан е филмът, но всеки римейк ни е интересен. Цветанов обяви развода с прочувствена реч във Facebook, в която говори за "разочарование и болка" в хора, които лично е ангажирал с политиките на ГЕРБ. Че то разочарованията са си нормална част от всяка връзка! В началото химията разбърква мозъка ти, после започваш да забелязваш недостатъците на любимия. Я след половин година, я след десет. "Горчива обич нека ме опива" все още пее по концерти негов добър приятел, но бившият втори в ГЕРБ сега пее друга песен. Твърди, че никого не е предавал. Сиреч ако е имало изневяра, не е от неговата страна, а честта му си е в такт. Не е и злопаметен - разбирал политиката "не като територия за лични отмъщения, а като състезания за доверието на хората". Ако бяхме по-близо до избори, след това изречение можеше спокойно да прозвучи номер на бюлетина и призив за народния глас. И отново никой няма да бъде изненадан от това, особено с оглед на ролята, която преди години Цветанов изигра за създаването на структурите на ГЕРБ. Във Видин 48 "недоволни" вече се отцепиха от местната структура. В Плевен сред миналогодишните рокади също назрява недоволство, а общинска структура и областен координатор са пред разлюбване. Ако подобни отцепвания зачестят, още по-ясно ще прозрат плановете за опит за бъдещо нацепване. До парламентарните избори има по-малко от година, да, но повече не е и нужно, ако вместо да изграждаш структури, си вземеш такива наготово (защото ти си ги правил). Проблемът с политическите раздели у нас е в това, че след редовните приказки за свежо начало от страна на "отхвърлените" и "напусналите", накрая резултатът за тях е най-горчив. Георги Първанов и компания след БСП тръгнаха да пренаписват социалистическата азбука с АБВ. Четири години обаче не им стигнаха, а друг мандат не получиха и Първанов се отказа от собствената си идея. ДПС скъса с Лютви Местан навръх рождения му ден в края на 2015 г. На това му се вика кофти подарък... Два месеца по-късно той учреди ДОСТ, която до парламента така и не стигна. Кога за последно чухте нещо за нея или него, което да не е свързано с автомобилна катастрофа? Най-паметният пример за политически развод обаче си остава Иван Костов и СДС. Така се пръкна ДСБ, което се оказа изненадващо издръжливо. Първо влезе само в парламента, а после вдясно направиха грешката на много двойки - опитаха да се съберат след раздялата. В една конфигурация, втора, трета... човек накрая им загуби бройката. Смисълът се загуби доста по-рано, защото в любовта място за егота няма и трябват компромиси. От първото - колкото щеш, второто се оказва по-мъчно. ДСБ още съществува, между другото, сега в нова връзка. Та от миналото на настоящето. Пак гледаме как се подават молби за разв... заявки за напускане на партията, четем силни думи, казани на раздяла. Клати ли се корабът и ще воюват ли листи през март догодина още не е сигурно. Историята ни учи, че най-вероятно "да". Защото и в политиката е като в любовта. В един момент се появяват битовизмите, дрязгите и ревността. В крайна сметка от двама любещи накрая има двама разлюбени, а почти винаги един се оказва и грубо налюбен. Разликата е, че в политиката е в ръцете на гласоподавателите да решат на кого от двамата да дадат своята бюлетинна любов. * Всяка прилика с действителни лица и бай Дончовци е случайна. webcafe.bg

Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар

Най-коментирани