Учени доказаха съществуването на гравитационни вълни, което е доказателство за изкривяване на времето и пространството, гръмнаха световните медии.

Съществуването им е предсказано от Айнщайн още преди близо 100 години, но досега конвенционалната наука нямаше нужната апаратура, за да докаже описаното в рамките на Общата теория на относителността.

На специална конференция, организирана от LIGO (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory), бе обявено, че откритието е станало възможно благодарение на сигнал, засечен при сливането на две черни дупки на 14 септември 2015 г. от два идентични детектора на LIGO, разположени в Ливингстън, Луизиана и в Ханфорд, Вашингтон (САЩ).

Всяка от черните дупки има маса приблизително 30 пъти по-голяма от тази на Слънцето, а са с диаметър едва 100 км всяка.

През последната една пета от секундата на сливането черните дупки са отделили в космоса 50 пъти повече енергия под формата на гравитационни вълни, отколкото цялата Вселена е излъчвала към този момент в светлина, радиовълни, рентгенови лъчи и гама-лъчи, взети заедно.

„Смятам, че Айнщайн щеше да е много щастлив“, заяви Габриела Гонзалес от Louisiana State University, която е говорител на LIGO. Великият физик за първи път обявява своята Обща теория на относителността през 1915 г., която е общоприетият в съвременната физика възглед за характера на гравитацията.

Теорията обединява специалната теория на относителността с нютоновия закон за всеобщото привличане и описва гравитацията като геометрично свойство на време-пространството.

„За първи път Вселената ни говори чрез гравитационни вълни. Досега бяхме глухи“, заяви Дейвид Райце, изпълнителен директор на LIGO. Според експерти откритието е едно от най-важните научни постижения, сравними с откриването на структурата на ДНК. Мнението беше потвърдено и от Стивън Хокинг, който е експерт по черните дупки. Пред BBC News той заяви, че новината е историческа.

Вече доказаната теория на Айнщайн би могла да се отъждестви с кръговете във водата, образувани след хвърляне на камъче, или с мрежа, в която е поставена тежест, като мрежата е модел на пространство-времето.