Възкресение Христово, Великден, е най-големият празник за православните християни, наричан Празник на всички празници. Възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.

„Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува. Христос воскресе! Воистину воскресе!“, прозвуча пасхалният тропар във всички православни храмове в полунощ.

Поздравяваме с Христовото Възкресение всички верни чеда на Православната ни църква, в Родината и далеч от нея, и всесърдечно благопожелаваме на всички светлината на Възкресението и радостта от Божията победа никога да не угасват в нашите сърца! Благодатта и мирът на Възкръсналия от мъртвите Господ наш Иисус Христос да бъдат с всички нас! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!“, каза още Негово Светейшество Неофит.

„Христос Воскресе! Воистину Воскресе!“ – това е нашият победен поздрав за Възкресение Христовотова. Това са думите, които ще изричаме през следващите дни вместо поздрав. И когато казваме „Христос воскресе!“, ние отправяме на човек пожелание да живее вечно.

По традиция през празничните дни се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. Червените яйца са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий – Христос. Момите и момците на този ден се появявали на тях с новите си дрехи. Между Великден и Петдесетница хората продължават да се поздравяват с поздрава „Христос Воскресе“.

Вековна традиция за празника е на трапезата да присъстват боядисаните яйца. За първи път с боядисани яйца се чукат в нощта след Възкресение Христово, а за тези, които приемат причастие на Великден – след това. Най-радостен в семейството е този, на когото яйцето остане здраво – той ще бъде здрав през годината.

Характерни за Великден са и козунаците, чиято история е от три столетия. У нас козунаците се приготвят след 1920 г., и то първо в градовете. На празничната трапеза присъства след дългия пост и агнешкото месо.