Театър „Възраждане“ ще представи във Варна „ПОСЛЕДНАТА ТАЙНА НА ФРЕДИ МЕРКЮРИ“. Автор на пиесата е Ирина Гигова а режисьор Съни Сънински.
Участват на актьорите: Свежен Младенов, Анатоли Лазаров, Георги Златарев, Мариана Жикич, Донка Аврамова – Бочева, Лиляна Шомова.

Един билет за двама може да закупите от касите на Фестивален и конгресен център и театър „Българан“.

Спектакълът предизвиква интерес не само поради това, че е уникален по рода си, а и защото в него излизат наяве факти, които много малко от почитателите на Меркюри в действителност знаят.

„Последната тайна на Фреди Меркюри“ ще се играе на 20 февруари от 20.00 часа в зала 1 на Фестивален и конгресен център и ще разкаже за мистериите и истините в живота на Меркюри. Фреди е криел ревниво своя личен свят, но онова, което ще видим на сцената на зала 1 във Фестивален и конгресен център, може би действително се доближава до неговия реален образ.

“Кой сте вие, мистър Меркюри?” Притежател на най-богатия глас сред виртуозите на рока, гениален композитор и поет, блестящ пианист, танцьор, хореограф, актьор и мим, създал видеоклипа в музикалната индустрия и превърнал го във висше изкуство – за фронтмена на „Куин” сякаш се знае всичко. Но неговата позната на света официална биография е може би най-голямата мистификация в шоубизнеса на ХХ век.

Изследователи са убедени, че тя е скалъпена след смъртта на артиста с фалшиви интервюта и неколцина лъжесвидетели от близкото му обкръжение. Факт е, че материалите със спомени за Фреди изобилстват с противоречия. Хронистите не могат да постигнат консенсус по много въпроси, един от които е имал ли е Меркюри страстна връзка с великия балетист Рудолф Нуреев или двамата изобщо никога не са се срещали.

Точно тази предполагаема връзка (ре)конструира пиесата на Ирина Гигова “Последната тайна на Меркюри“. Текстът превръща противоречивото житие на певеца в метафора за съдбата на артиста: да е винаги на показ, но почти никога себе си. Пиесата е за пътя на едно човешко същество към друго, за самотата на твореца и за манипулациите, на които е подвластен човекът на изкуството. Тя задава въпроса: „Ами ако…?“