20 години да си част от пошлата родна футболна действителност и да опазиш името си неопетнено е едно невероятно постижение. Георги Илиев го направи. През всичкото това време нито веднъж не хвърли и едно петънце върху себе си. Беше безупречен във всяко едно отношение. Накрая го заляха с кал и помия по най-жестокия начин. Гадно и отвратително. Унизително и унищожително. Но не за него, а за морала в родния футбол.

Името на Георги Илиев обаче не може да бъде унищожено. То е символ на морал, честност, отдаденост и мъжество, утвърдени и проверени цели две десетилетия. Георги Илиев не се продава. Той не е част от блатото, той е негов антипод. Той е надеждата, че българският футбол още може да ражда големи фигури, които да служат за пример с футболните и човешките си качества. Той винаги е бил верен на Черно море и на играта. За това е идол за малките, вдъхновение за подрастващите. За това е клубна легенда.

20 години Георги Илиев изумява със силата да се раздава докрай във всеки един мач. Повече от 500 битки, в които нито веднъж не се е скрил. Точно обратното. Винаги е воювал за честта на клуба, за който се състезава, и най-вече за Черно море, изцеждайки и последните капки сили в себе си. Във войната на терена обаче, никога не си е позволявал да прекрачи границата на допустимото. Никога не е нагрубявал. Нито противници, нито съдии. Винаги се е отнасял към всички с нужното уважение. И заради това е толкова голям.

От стъпването си за първи път на „Тича“ през 1991 г. Георги Илиев мечтае само за едно – да носи трофеи на своя любим отбор. Съдбата не пожела да сбъдне тази негова мечта, но той се превърна в икона за клуба. През последните години понесе много физическа болка, но с удивителен професионализъм и лишения се съхрани в топ форма само и само да спечели още време, в което да преследва мечтата си. Е, не я постигна, но донесе толкова много радост на хората по трибуните.

Георги Илиев заслужава овации и поклон! И ще ги получи, защото никой не може да му отнеме любовта на феновете. Те знаят истината. Знаят я всички, които малко или много са се докоснали до Георги Илиев през последните 20 години.

Йордан Фотев, в-к “Тема Спорт”