Кристалина Георгиева

Две години Георгиева си правеше кампания, раздавайки парите на ЕС на тези в ООН, които очакваше да й помогнат, казва Георги Готев, зам.-главен редактор на авторитетното издание EurActiv, в ежеседмичния си коментар за събитията в ЕС и по света, направен за „Земя“

– Брюкселското издание „Политико“ писа вчера за скандал с конфликт на интереси, в центъра на който е Кристалина Георгиева. За какво става дума?

– Колеги от „Политико“ са получили достъп до документи и са разговаряли със служители на Комисията, според които Кристалина Георгиева е подготвяла преминаването си на работа в Световната Банка в продължание на шест месеца. През това врече тя е осигурявала европейски фондове при изключително изгодни условия за своя нов работодател. Тоест Георгиева си е купила поста в Световната Банка. С пари на европейския данъкоплатец и с мълчаливото съгласие на много нейни колеги.

ЕС осигурява на Световната банка по 400 милиона евро годишно за проекти в развиващите се страни, за борба с бедността и климатичните промени. През април службите в комисията, които са подчинени на Георгиева, са се съгласили да променят правилата, по които тези пари се използват. Същността на промяната е, че се премахва ограничението не повече от 5.5% от тези суми да отиват за заплащане на консултантите по проектите, и че цели 17% могат да отиват в джобовете на чиновниците, вместо за нуждаещите се. Ингеборг Гресле, шефката на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, която е от партията на Ангела Меркел, изрази огромното си възмущение. Тя каза буквално „хората ще гладуват, защото парите ще отиват за служителите на Световната банка“.

Освен това службите на Георгиева са се съгласили да се премахне правилото ЕС да прави одит за начина, по който Световната Банка харчи европейските пари. Ингеборг Гресле нарече това решение изключително опасно. По всичко личи, че Георгиева си е подготвяла трансфера много активно, и нищо чудно, че Световната Банка й осигури пост с огромна заплата, който преди това не е съществувал, без да обявява конкурс или каквато и да било процедура.

  Правозащитни организации-недоволни от избора за заместник на Кристалина Георгиева

Ние и преди сме говорили за това, че две години Георгиева си правеше кампания, като раздаваше парите на ЕС на тези в ООН, които очакваше да й помогнат. Тя даде милиони на УНИЦЕФ, само защото разчиташе на подкрепата на шефа му, американецът Чарлз Грант, и нито стотинка на ЮНЕСКО. Най-сетне започна да излиза на бял свят истината за прехвалената еврокомисарка.

– Как тълкуваш думите на немския президент Йоахим Гаук, че „интеграцията на европейските държави в рамките на Европейския съюз трябва да бъде временно прекратена. ЕС трябва да направи пауза и да помисли за по-нататъшните пътища за развитие, основано на нови принципи“. Какво означава това за държавите-канидат членки на ЕС, а и за държави като нашата?

– ЕС през последните десетилетия се движеше, макар и бавно, в посока по-голяма интеграция, тоест постепенно превръщане в супердържава. Гаук смята, че ЕС ще остане голям проект, осигуряващ мира на континента, но предвид разочарованието на много граждани, предлага да се намали курса към федерализация, да се замрази по-нататъшното сближаване на политики. В противен случай той смята, че в много страни ще дойдат на власт анти-европейски сили.Това е лично мнение на Гаук, Меркел не вижда нещата точно така.

Но ако се тръгне по този път, не съм сигурен дали за държавите кандидатки това променя особено много нещата. Още когато пое Европейската комисия преди две години, Жан-Клод Юнкер каза, че в рамките на неговия мандат няма да има ново разширяване на ЕС. За държава като нашата сега най-важното е да сме готови за изпитанията около мигрантската криза, които тепърва предстоят. А също да участваме в обсъждането каква да бъде бъдеща Европа, вместо да си мълчим.

– Впрочем, как се коментират в Брюксел събитията в Харманли? Дали бунтът на бежанците според теб е провокация на екстремистки елементи или е естествен резултат от действията на нашите управляващи?

  Бойко не каза напускаме ли ООН, ако Кристалина не стане шеф или то се подразбира

– За Брюксел събитията в Харманли те са част от нещо, което се наблюдава отдавна в Гърция. Периодично на гръцките острови, в които има центрове на бежанци, избухва насилие, имаше и случай с избухнал пожар, причинил човешки жертви. Той впрочем съвпадна със събитията в Харманли и донякъде ги засенчи. Много страни от ЕС, които са изпратили експерти в Гърция, се страхуват за тяхната безопасност, Белгия даже вече си прибра своите експерти.

Не ми приляга на мен да коментирам от Брюксел какво точно се крие зад бунта на бежанците в Харманли, но и отдалеч се вижда, че основният проблем е свързан с бежанците от Афганистан. На тях им предстои репатриране, а те в никакъв случай не искат да се завърнат, още повече, че са похарчили много пари, за да стигнат до европейска земя. Как ще се решава този проблем не ми е ясно.

– Все повече се говори за т.нар. „Регламент от Дъблин“, но сякаш никой не знае в подробности какво гласи той. Би ли ни разказал повече за този документ и за това как той се отразява на България?

– Регламентът от Дъблин, който  е по-стар от членството на България в ЕС, предвижда кандидатите за убежище да бъдат връщани на държавите, през които те първи са влезли в ЕС. Дълго време това не е създавало проблеми, най-вече защото в началото членките на ЕС бяха все сравнително  богати страни. А също, защото кандидатите за убежище не бяха чак толкова много. С разширяването и с мигрантската криза обаче стана ясно, че бежанците не искат да бъдат връщани в новите страни членки. А в някои случаи и европейски съдилища решиха, че бежанци няма да бъдат връщани в Гърция, тъй като там условията за прием на бежанци са прекалено лоши.

  Кристалина - откъдето дошла, там отишла

Сега се говори за ново споразумение, което да замести Регламента от Дъблин, държавните и правителствени ръководители са натоварили Комисията да излезе с предложение. Комисията предлага така наречената релокация, тоест на държавите, които понасят най-голямата тежест, това засега са Гърция и Италия, да се помага, като всички останали страни членки поемат бежанци на квотен принцип. България прие принципа на релокацията, но факт е, че не са много бежанците, които искат да се настанят у нас. А страните от Вишеградската четворка отхвърлиха принципа на релокацията, даже Словакия и Унгария заведоха дела срещу Комисията в Съда на Европйския съюз.

– Ще те питам и за скандалната резолюция на Европейския парламент, която дефакто приравни Русия към ИДИЛ. Защо играта на ястреби дотолкова завладя водещите фактори на такава авторитетна институция? Сергей Станишев се разграничи в лично качество, но ПЕС се въздържа, не смяташ ли, че европейското ляво изгуби една от последните възможности да се идентифицира като сила на мира, като фактор със собствено мнение в ЕС?

– Резолюцията, която имаше за цел да предложи мерки за контриране на пропагандата срещу ЕС, действително сложи в един кюп Руския и ИДИЛ. Но в българската преса прочетох какви ли не небивалици за резолюцията, например, че тя призовавала за забрана на православието, което не е вярно изобщо. Групата на социалистите решиха да се въздържат, най-вече заради амалгамата между Русия и Ислямска държава. Само че и четиримата  български евродепутати социалисти гласуваха против, включително Станишев и избраната за вицепрезидент Илияна Йотова. И четиримата евродепутати от ДПС се въздържаха, въпреки че тяхната група като цяло подкрепи резолюцията. Петима евродепутати от ГЕРБ подкрепиха резолюцията, това са Мария Габриел, Андрей Ковачев, Светослав Малинов, Андрей Новаков и Ева Паунова. Владимир Уручев, който също е от ГЕРБ, се въздържа. А за европейската левица можем да си поговорим малко по-късно, там нещата ще се променят с напускането на Шулц.

Източник: Кросс