Брекзит и голямото бягство на лекарите

От 20 години германецът Андреас Херфурт работи като лекар в град на северното крайбрежие на Шотландия, разказва „Уошингтън поуст“. Той е семеен лекар към Националната здравна служба (National Health Service – NHS) и отговаря за 850 човека, разпределени на площ от 400 квадратни мили.

53-годишният Херфурт не е британски гражданин и споделя, че харесва живота си като част от Националната здравна служба. Получавал е прилични пари по европейските стандарти и му допада да живее по средата на нищото със съпругата си, която е от Шотландия. „Не знам обаче колко още ще останем“, казва той по време на почивка в клиниката си в град Армадейл. „По най-простия, най-емоционалния начин, защото съм човек, се питам: желан ли съм?“.

И не е единствен. Много негови колеги в NHS казват, че са смаяни от предстоящото излизане на Великобритания от ЕС през март 2019 г. На референдума през юни 2016 г. повечето избиратели в Шотландия и Северна Ирландия не подкрепиха Брекзит.

Според проучване на Британската лекарска асоциация от края на миналата година близо половината европейски доктори, които работят във Великобритания, обмислят да напуснат, а почти един на всеки петима вече прави конкретни стъпки – продава дома си и търси нова работа.

В интервюта за „Вашингтон пост“ няколко лекари и сестри, които възнамеряват да напуснат, не посочват явни актове на ксенофобия и признават, че никой не ги гони от страната. Те обаче приемат Брекзит лично и са възмутени от перспективата да бъдат проучвани след излизането на страната от ЕС. Много от тях казват, че няма да приемат да се редят на опашки за работна виза или да минават през проверки за криминално минало.

Те отбелязват, че когато са отишли да работят във Великобритания, са били просто европейци, пристигнали в една държава – членка на ЕС. Те не приемат себе си за „имигранти“, а за европейци, упражняващи правото си на свободно движение в Европа. Много от тях не са кандидатствали за британско гражданство, защото не са го смятали за необходимо и са мислели, че ще могат да прекарат цялата си кариера и дори живота си там.

Ако обаче европейските здравни служители масово си тръгнат, липсата им ще се усети.

Този месец парламентът публикува нови статистики, според които във Великобритания около 139 000 души, или 12.5% от служителите на NHS, са от Европа или от друго място. Европейците доминират на най-висококвалифицираните позиции. Около 10% от лекарите и 7% от сестрите са европейски граждани. В проучването не са публикувани данни за Шотландия, Уелс и Северна Ирландия заради разликите в предоставянето на данните, но според здравни експерти числата са подобни. NHS е изправена пред криза за персонал и разчита в голяма степен на европейците да вършат работата, която британците или не могат, или не искат да изпълнят.

Когато бил малък, Карлос Ойос от Майорка бил очарован от британските изобретатели. Англия означавала отвореност за него. Когато като тийнейджър посетил Лондон, си казал, че това е мястото, където иска да живее. Ойос се преместил във Великобритания преди 27 години. Той живее с британската си съпруга и двете си дъщери в Саутхемптън, на южното английско крайбрежие, където работи за NHS като психиатър на деца и юноши. „Емоционално е, че хората, на които се възхищавах през цялото това време, всъщност не ме искаха тук. Има усещане за отхвърляне“, казва Ойос.

Според главния анализатор на Кралския фонд, независим институт за здравеопазване, проблемът са „тревожните тенденции, които показват, че тези служители вече не искат да работят във Великобритания“. Той изтъква резкия спад в броя на европейските медицински сестри и акушерки, пристигащи във Великобритания, в момент, когато страната се нуждае от десетки хиляди медицински сестри.

Жоан Понс Лаплана, на 42 години, е от Барселона и работи като сестра за NHS в Честърфийлд. От 17 години той живее във Великобритания и има три деца, родени там. „Въпреки семейството ми, въпреки че плащам данъци, въпреки че съм работил стотици часове неплатено извънработно време, както всеки друг в NHS, чувствам, че не струвам нищо, че съм невидим“, казва той.

„Има едно младо поколение, което живее тук от по-малко от пет години. Всички те си събират багажа. Много колеги заминават. Има и една втора група, за която, като мен, не е толкова лесно заради семейството, децата ми, почти 20-годишната ми кариера, ипотеката ми, приятелите ми – къде да отида? Нямам нищо в Испания. Имам майка си и баща си, но Испания не е моят дом“.

Източник: dnevnik.bg

 

ИЗПРАТИ НОВИНА: ТУК или на страницата ни във Фейсбук

Вашият коментар