Български шериф в Канада: Напуснах България, защото не съм корумпиран

Колко дълъг може да бъде пътят от Велинград до поста на шериф на Калгари разказа Борис Тодев пред bTV.

Той е заловил един от най-големите балкански ганстери, а днес той е опасно близко до най-лукавите престъпници в Канада.

„В живота си не съм взел никога един цент подкуп. Никога не съм излъгал, не съм се корумпирал и за мен излизането, напускането на България по този начин беше единственият шанс да запазя тези мои ценности и едновременно да работя работата, която обичам”, признава той.

Роден е във Велинград. Винаги е имал една мечта – да бъде полицай. Влиза в системата на МВР на 22. Скоро след това го наемат в звеното на Интерпол в България.Там работи активно в борбата срещу трафика на хора и по издирването на най-опасните престъпници.

„Отделяха се много сериозни пари, полагаха се много усилия на държавно и международно ниво. Това беше в периода на присъединяване на България към ЕС. И аз съм много горд, че аз и моите колеги постигнахме едни доста добри резултати”, споделя Борис.

Да заловиш най-опасния жив сърбин

Сретен Йосич, по прякора Йоца Амстердама, е най-големият балкански наркобос и най-опасният жив сърбин. През 2002 г. е зрелищно арестуван в София, където живеел под чужда самоличност. В акцията по залавянето и предаваното му заслуга има и Борис.

Като агент на Интерпол сътрудничи с чуждите бюра за сигурност по случая: „Почти се стигна до сблъсък между две служби, защото нямаше достатъчно комуникация, правилен обмен на данни и това можеше да изиграе една много лоша шега”.

С времето еуфорията от добре свършената работа отстъпва място на реалността: „Никой от нас не отива в полицията заради пари. Но все пак полицаят трябва да има статут най-малкото, за да бъде независим и да си върши работата Според мен по това време ние нямахме никакъв статут. Виждах някои процеси, които така у мен будеха много сериозно безпокойство: на реставриране на стари практики, лица в службите на МВР от времето на комунизма, стари обичай, манталитет”.

Дестинация: Канада

Така решава да замине отвъд Океана. В Канада. Започва работа като охранител в болница в Отава. А година по-късно охранява летището в Калгари. Градът е с размерите на София. Там живеят над 1,6 млн. души. Около 800 от тях – българи.

Като всяко начало, и това е трудно: „Учех езика много упорито. Терминологията и това беше един такъв преходен, много труден за мен период. Ниско заплащане, установяване, свикване с държавата, с обичаите…”.

Борис не оставя мечтата си да бъде полицай. Явява се на конкурс в местния департамент на шерифите. Назначават го в отдел за ескорт на високорискови престъпници.

Носи значката си с гордост, но и с голяма отговорност: „Този бадж ти го връчва един началник с много пагони на рамото, който ти казва така: „Това е власт, която ти се дава от народа и тази власт е за народа”. Тоест вие няма да служите на някаква шайка самозабравили се бандити горе, а ще служите на хората”.

11 години по-късно, тези думи отекват в съзнанието му. Не по този начин се гледа на професията „полицай” в България, смята той:

„В България за съжаление полицията се възприема все още като инструмент на репресивната власт. Хората се страхуват от полицаите. Имат по-скоро негативно отношение.

Там е точно обратното. Полицаят е човек, на който ти знаеш, че можеш да се обърнеш към него за всяко нещо.
Не казвам, че всички полицаи са корумпирани в България. Има много, много съвестни хора, които страдат всеки ден, само и само да си вършат работата, но това е един много малък процент”.

Като шериф диша във врата на най-опасните престъпници в Канада. Ескортирал е по въздух десетки. А рисковете дебнат отвсякъде.

За късмет никога не се разделя с един талисман: „Това е една наша значка. Полицаите на запад по принцип имаме така една лека закачка, ако се засечем в бар и аз представя този талисман на колега – това се казва challenge coin . Той трябва да ми постави неговата до моята и сме ок. Ако той липсва, няма я неговата, ми купува бира и обратното”.

След дни Борис отново отлита за Канада. Път обратно към България на този етап не вижда: „Все се надявах така тайничко аз да съм сбъркал и нещата тука да се оправят, но за съжаление не го виждам в момента”.

 

ИЗПРАТИ НОВИНА: ТУК или на страницата ни във Фейсбук

Вашият коментар