Сирни Заговезни е, вземаме и даваме прошка

Сирни заговезни - Прошка, Поклади, Сирница, Масленица, е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. Това е времето на кукерите. На празничната трапеза се слагат млечни и яйчени продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите, и момците се люлеят за здраве. В неделя, също така, се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Oбичаят „оратници“, това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година. На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прости!“, „Простено!!!“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка. Сирни Заговезни в православно християнство Сутринта в православните храмове, по време на св. Литургия, се четат думите от Евангелието: "Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14 – 15).(След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1 – 10,бел.ред.) Следобед по време на вечернята свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“. След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други. Източник Уикипедия