ВКС изброи 10 въззивни определения, които подлежат на касация по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК

Десет вида въззивни определения, които подлежат на касационно обжалване, защото с тях се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, изброиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение по дело №5/2015 г. Целта на делото е да преодолее различните тълкувания на чл. 274, ал. 3, т.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Той предвижда, че когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. В тълкувателното си решение върховните съдии заявяват, че „определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер“. И изброяват девет вида определения, които подлежат на касационно обжалване, защото с тях се дава разрешение по същество на други производства:

• въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за теглене на жребий и прекратяване на делбеното производство (чл. 352 ГПК);
• въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета държавна такса;
• въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд за изменение или допълване на решението в частта за разноските;
• въззивно определение, постановено в производство по жалба срещу отказ за възстановяване на срок на основание чл. 64 ГПК;
• въззивно определение, постановено в производството по освобождаване от такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК;
• въззивно определение, постановено в производство по вписване пред съдията по вписванията /чл. 569, т. 5 ГПК/;
• въззивно определение, постановено в производство по даване на разрешение по чл. 23, ал. 4 ЗОПДИППД /отм./;
• въззивно определение, постановено в производство по обезпечение на бъдещ иск по чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), както и в производство по обезпечение на иска, когато обезпечението е допуснато от въззивен съд – чл. 396, ал.2 ГПК;
• определение на въззивен съд, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за издаване на охранителен акт (чл. 538, ал. 2 ГПК).
• Като определение, което подлежи на касационно обжалване, защото прегражда развитието на други производства, е посочено:

въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд в производството по несъстоятелност за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите (чл. 701 ТЗ). Причината е, че то прегражда развитието на оздравителното производство. Върховните съдии специално са изброили и пет вида определения, които не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК: въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал.1 ГПК; въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК); въззивно определение, с което се увеличава цената на иска (чл. 70, ал. 2 ГПК); въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението (чл. 244 ГПК); акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица (чл. 606 ГПК). ВКС казва още, че решението на втората инстанция след жалба срещу решение на първоинстанционен съд по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, подлежи на касационно обжалване по общия ред за всички въззивни решения. Тълкувателното решение е подписано с особени мнения от съдиите Борислав Белазелков, Светла Цачева, Геника Михайлова, Ваня Алексиева и Симеон Чаначев. Съдия Белазелков е изготвил самостоятелно мнение по отношение на три вида въззивни определения, за които мнозинството в двете колегии приема, че не подлежат на касационно обжалване, но той не споделя това разбиране. Първо се спира на тези, постановени по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал.1 ГПК. Мнозинството от върховните съдии извежда недопустимостта на касационното обжалване на тези определения на втората инстанция от това, че с тях не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а на процесуален въпрос за наличието на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Както и това, че актът на първоинстанционния съд е разпореждане и не се ползва със сила на пресъдено нещо нито за изпълняемото право, нито за правото на принудително изпълнение. „Издаването на изпълнителен лист няма отношение към силата на пресъдено нещо на постановеното решение, а към неговата изпълнителна сила. Изпълнителният лист е процесуална ценна книга, която материализира правото на принудително изпълнение, а определението по чл. 407, ал.1 ГПК признава или отрича това процесуално субективно право. То може да възникне и без да е формирана сила на пресъдено нещо (напр. при невлезлите в сила осъдителни въззивни решения), но ако правото на принудително изпълнение бъде неправилно отречено след формирането на силата на пресъдено нещо, това я парализира, тъй като се осуетява принудителното осъществяване на признатото притезателно право“, обяснява първо съдия Белазелков. И заявява, че това би принудило неудовлетворения кредитор да предяви отново същия иск, тъй като макар и признато, притезателното право остава неудовлетворено. „Да се отрече възможността за касационно обжалване на въззивното определението по чл. 407, ал.1 ГПК означава взискателят да бъде принуден да предяви неудовлетвореното си притезание с нов иск, въпреки че неговото съществуване вече е установено със сила на пресъдено нещо“, пише съдия Белазелков. И заявява, че аргументите му важат в пълна сила и за въззивното определение за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист (чл. 245, ал. 3 ГПК) и застъпва тезата, че и този акт на съда трябва да подлежи на касационен контрол. Според него на касационно обжалване подлежат и въззивните определения, постановени по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението (чл. 244 ГПК). „Предварителното изпълнение е засилена защита на кредитора, чиято нужда от защита е особено остра – нуждаещ се от издръжка, неполучил възнаграждението си за положен труд, отстранен от владение и други, за които съдът признава подобна нужда; но тя е недопустима срещу определени лица – държавата и държавните учреждения – срещу тях е принудителното изпълнение само на влезли в сила решения“, пише съдия Белазелков. И заявява: „Няма съмнение, че изпълнителният процес е отделно производство, в което не се разрешават материалноправни спорове, но също така несъмнено е, че различни съдебни актове позволяват, преграждат или осуетяват неговото законосъобразно провеждане. По правното си естество те не могат да дадат никакво разрешение по материалните правоотношение между страните, но не следва да бъде отречена възможността за касационното им обжалване, когато те преграждат развитието на изпълнителния процес, още повече, когато му турят край или осуетяват неговото започване или позволяват той да бъде проведен, без да са налице законовите основания за това“. Борислав Белазелков се е присъединил и към особеното мнение на колегите си Светла Цачева и Геника Михайлова. Тримата отхвърлят позицията на мнозинството, че определенията на втората инстанция срещу разпореждане за издаване на изпълнителен лист и определение по молба за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист не подлежат касация. В своето особено мнение Ваня Алексиева и Симеон Чаначев пък заявяват, че определенията, свързани с обезпечения на иска, постановени от въззивния съд в хипотезата на чл. 396, ал. 2 ГПК, подлежат на касационно обжалване ex lege, а не поради общата им характеристика с актовете по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл.1 ГПК. Информация от news.lex.bg