Пазарлъкът за милиардите в ЕС продължава трети ден

Днес ще бъде обсъждано орязване на поне 50 млрд. евро от фонда за безвъзмездна помощ за страните-членки В един момент снощи германският канцлер Ангела Меркел, френскиет президент Еманюел Макрон и председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен (на кадъра вдясно) се срещнаха отделно к президента на Европейския съвет Шарл Мишел и неговите сътрудници, за да обсъдят ситуацията. Срещата на върха на ЕС ще продължи и днес - трети пореде ден, защото лидерите на държавите-членки се оказаха в безизходица относно огромния фонд за възстановяване след пандемията от коронавирус - 750 млрд. евро, и най-вече не успяват да преодолеят ожесточена съпротива от страна на Нидерландия и нейните съюзници от "пестеливата четворка" - Австрия, Швеция и Дания. Тези четири страни настояват за по-малко безвъзмездно отпуснати средства на страните от ЕС и по-голям дял давани като заеми за връщане. Така преговорите приключиха късно снощи без резултат. Очаква се президентът на Европейския съвет Шарл Мишел да предложи друг план на 27-те лидери днес по обяд, след като първоначалните планове за разпределение на пакета от 750 млрд. евро срещнаха съпротивата на по-богатите северни държави-членки. "Ние сме в безизходица, това е много сложно, по-сложно от очакваното", каза италианският премиер Джузепе Конте след дълги часове на спорове през втория ден от срещата на върха в Брюксел. "В неделя ще продължим, защото трябва да приключим. Трябва да постигнем споразумение, тъй като отлагането е неизгодно за никого", каза Конте по време на разговор с италиански репортери, който се излъчваше на профила му в социалните мрежи. Според премиера на Италия проблем е, че изключително сложният проектобюджет е съчетан с фонд за възстановяване, поради което е необходимо да се премине отвъд границите на сегашните позиции: или всички печелят, или всички се оказват губещи. Конте отбеляза, че по време на "толкова трудни" преговори "идва момент, в който има съмнение, дали сме наясно с проблемите, пред които сме изправени, съмнение, че някой губи от поглед целта си" През изминалата нощ се очакваше Шарл Мишел да проведе срещи с лидерите на ключовите играчи в ЕС - Германия, Франция и Нидерландия. Европа е в разгара на голяма рецесия и лидерите се опитват да одобрят план, който може бързо да изпрати пари в брой на страните, които са най-силно засегнати, но нямат средства за стимулиране на своите икономики. Но, както и в петък, нидерландският премиер Марк Рюте настоява държавите-членки да получат правото на окончателно одобрение на всяко финансиране - ефективно вето - за получателите на средствата. Рюте твърди, че надзорът на ЕС е необходим, за да се задължат държави като Испания и Италия да реформират икономиките си, за да могат по-добре да се справят с бъдещите кризи. Като отстъпка по исканията на Рюте, последният план на Мишел включва „супер аварийна спирачка“, която дава на всяка страна тридневен прозорец, за да предизвика преглед от всички държави-членки на плановете за разходи на останалите. Представител на „непестелива“ държава заяви, че това не е право на вето, но призна, че остава да се види дали държави като Испания и Италия ще приемат компромиса. Междувременно дипломатически източник от ЕС заяви, че "икономичните" страни все още не са доволни и се стремят към повече съкращения, но че се постига сериозен напредък. „Преминахме от застоя вчера към спокоен, плътен и интензивен работен ден днес“, заяви дипломатът. Вчера, на фона на яростните преговори, в един момент лидерите на някои по-малки страни - Белгия, Естония, Люксембург и Малта - напуснаха срещата, за да се насладят на напитки и чипс на слънчев площад. Накрая Мишел повика всички лидери отново на вечеря, където те се съгласиха да останат в Брюксел за трети ден на срещата. Последното предложение на Мишел би запазило общия бюджет за възстановяване на 750 млрд. евро, но леко прехвърля баланса от безвъзмездни средства - от 500 млрд. на 450 млрд., а пък заемите нарастват от 250 млрд. до 300 млрд., според нов проектодокумент, видян от АФП. Докато Рюте беше сам в твърдата си позиция относно необходимостта от единодушно одобрение на безвъзмездните средства, Австрия също изказа възражения. "Съотношението на безвъзмездните средства и заемите просто трябва да бъде различно", заяви канцлерът Себастиан Курц пред репортери. Като допълнителна подкрепа за Австрия, Нидерландия и останалите от "пестеливата четворка" - Швеция и Дания - новият план на Мишел увеличава също и отстъпките, които те получават от вноските си в ЕС. "Това не е достатъчно за нас. Искаме малко повече, но посоката е добра", каза Курц. Само че днес предстоят още проблеми. Европейски дипломат заяви, че „безотговорните държави“ (така вече започнаха другите страни да наричат "четворката) няма да се задоволят с намаляването на размера на безвъзмездните средства до 450 млрд. евро и ще настояват за още по-голямо намаляване, като остатъкът да се превърне в заеми, подлежащи на погасяване. „Искаха нулеви субсидии“, обясни той. Това, което в ЕС наричат "въпроса за върховенството на закона", също ще бъде спънка. Унгарският премиер Виктор Орбан все още може да наложи вето върху всеки опит за обвързване на бюджетните средства с държавите, поддържащи европейските правни стандарти. "Не могат да се приемат никакви предварителни политически условия", заяви Золтан Ковач, говорител на Орбан. А спасителният пакет от 750 млрд. евро е в допълнение към планирания 7-годишен бюджет на ЕС, който пък е на стойност над 1 трлн. евро. Него лидерите трябва да обсъдят когато се разберат за спасителния пакет. Източник: segabg.com

Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар