Грандиозен скандал с доклада за биоразнообразието у нас

С подобни действия чиновниците могат да нанесат тежки щети върху  българската природа и авторитета ни в европейски мащаб   Формални дейности, липса на прецизност и последователност при анализите, некачествени резултати и грешки. С тези слабости е свързан мониторингът на състоянието на видовете и местообитанията, изпратен от МОСВ в Европейската комисия, твърдят учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) при БАН, пише Марица. В свое становище, прието на заседание на научния съвет на института, те посочват, че данните в 5-годишния доклад (2013-2018 г.) са „съчинени“ и в голямата си част са заимствани от правени по-рано проучвания, част от които още преди 2013-а. „Отказваме да участваме в работни групи, които твърдят, че са произвели научен продукт, без при това да са извършили съответните научни изследвания. Ние не искаме чрез евентуално наше участие да легитимираме подобен подход, защото се опасяваме, че могат да бъдат нанесени щети върху българската природа, общество и авторитета на страната ни в европейски мащаб“, пишат в становището си учените. Те допускат, че остарелите данни в доклада ще повлияят върху управлението и поддържането на екологичната мрежа Натура 2000.  В документа институтът към БАН посочва, че МОСВ и Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) не са успели да организират необходимите дейности за мониторинг на биоразнообразието през 2013-2018 г., въпреки че са разполагали с достатъчно пари за целта. Подготовката на доклада е възложена едва при приключването на този период, и то на консорциум с преобладаващо чуждестранно експертно участие. „Очевидно е, че информацията, заложена в доклада, не е актуална. В редица случаи показатели от проучвания на конкретни ограничени обекти или местообитания неправомерно са екстраполирани за цели биогеографски региони. Част от данните просто са съчинени. Не са следвани приетите по време на първото докладване методики за оценка на състоянието на целевите видове и местообитания, което не позволява сравнимост на резултатите с получените по-рано“, изброяват слабостите на мониторинга еколозите. Позицията им предизвика бурни реакции в средите на неправителствените организации. Част от екозащитниците нарекоха „скандала на века“ случващото се между министерството и ИБЕИ. Всички те обаче са на мнение, че позицията на учените от БАН е достойна и аргументирана. „Проблемът между експертите и екоминистерството не е от вчера. Предишният министър на околната среда и водите Нено Димов неглижираше природозащитните организации и им режеше парите“, заяви Димитър Плачийски от Българското дружество за защита на птиците. Според него не си даваме сметка с какъв огромен ресурс от учени разполагаме у нас. „Ще бъде грешка, ако не ги използваме, а възлагаме мониторингите на експерти от чужбина“, убеден е екологът. При проучванията най-важното е да се стъпи на научна основа. От скандала между БАН и екоминистерството губим всички, но е добре, че научната общност у нас най-после започва да се консолидира, смята Плачийски. Той подкрепя становището на колегите си от Института по биоразнообразие към БАН, тъй като там работят най-добрите специалисти в тази област в България. Не се съмнявам, че аргументите им са научно обосновани. Дано да ги чуят и на по-високо ниво, коментира природозащитникът.