Д-р Огнян Минчев за мултикултурализма и демократичните ценности

Започна да се вдига голям протестен шум около сутрешното изказване на Даниел Митов за "край на мултикултурализма и културния релативизъм" - било посегателство срещу демократичните ценности.

Тъй като в качеството ми на преподавател по политически науки ми се налага да зная малко нещо по темата, нека се постарая да успокоя страхуващите се. Няколко различни неща се имат пред вид когато се говори за мултикултурализъм. Най-простия превод на понятието ни води до елементарния извод, че на много места в света - ако не и почти навсякъде - хората живеят съвместно с представители на други етноси, други религии, други култури.

До епохата на националните държави този мултикултурализъм е бил напълно всеобщ, а за около 100-200 години през 19-20 век той отстъпва частично пред общностната хомогенизация на модерните нации. През последните десетилетия в Европа и навсякъде другаде много-общностното (мулти-културното) живеене отново взима връх - включително в Европа. Това съвместно живеене на различни хора е съвсем нормално и е ценно - стига да е подредено в определени обществени правила.

Под "мултикултурализъм" определени академични школи разбират възможните модели на съвместяване на различни култури в единна институционална - национална среда. Повечето от авторите в това направление подчертават приоритета на запазване правилата за гражданско равенство и либерално-демократичните институции и имунитети на гражданите.

Когато Митов говори за "мултикултурализъм" - а в този смисъл доста често напоследък аз самия употребявам това понятие - той очевидно има предвид идеологията и следващите я практики на пост-модерния либерализъм (произхождащ от културния марксизъм на 1968 г. - т.е. нямащ много общо с класическия либерализъм), които създават система на изкуствено, често негласно привилегироване на определени общности само защото те са с (все още) малцинствен характер и заслужават специално внимание, за да запазят своята идентичност.

Така в западна Европа година след година от 60-те насам се създадоха разрастващи се етнически гета от хора, които имат имунитет да изповядват своята религия и произтичащите от нея социални норми, независимо от това, че влизат в пряко несъответствие и конфликт с нормите на господстващата система на либералната демокрация.

Да, не става дума нито за будисти, нито за протестанти - въпреки, че те също могат да бъдат традиционалисти, отстояващи ценностите си пред заплахата за бърза секуларизация и поглъщане от потребителския материализъм на западната култура. Става дума за мюсюлмани, чиито традиции в определени техни аспекти влизат в конфликт с нормите на гражданското равноправие.

Либералните институции на европейските държави, както и общественото мнение целенасочено си затваряха очите за проблеми като статут на жените в мюсюлманските семейства и ограничаването на техните граждански права. После дойдоха радикализираните имами и започнаха да изискват учредяването на шариатски зони в кварталите, населени предимно с мюсюлмани. След това започна насилието над немюсюлмани - в училища, публични пространства (посегателството над жени в последно време е красноречив пример).

Терористичните актове са продукт както на религиозната радикализация на големи маси от хора в Близкия изток, така и на нейното влияние върху младите поколения мюсюлмани, родени в Европа. Израснали в етническите гета, тези младежи не са интегрирани в своите общества и са враждебни по отношение на техните ценности и норми на поведение.

Липсата на интеграция е двустранен процес. От една страна вина за нея имат официалните власти и общественото мнение на западноевропейските общества, които лицемерно извръщаха главите си пред очевидните нарушения на гражданските ценности и норми на поведение от страна на определени лица или групи мюсюлмани - просто ги оставиха да правят каквото искат до степен на разрастване на етническите гета до големи обществени язви от типа на Мьоленбек.

От другата страна младежкият мюсюлмански радикализъм е продукт на целенасочено възпитание - в семейството, в джамията и на улицата - във враждебност към "неверниците" и във вярност на тези традиции и религиозни догми, които съхраняват идентичността на младежите като мюсюлмани, но не и като белгийци, французи, англичани, европейци. Сблъсъкът на пътуващите в противоположни посоки мултикултурни влакове бе неизбежен.

Идеологията на мултикултурализма - част от пост-модерния либерализъм (културен марксизъм), с нейното шизофренно съвместяване на ултра-либерални ценности за "свобода", доведена до слободия и покровителство над най-уродливи практики на религиозен и етнически традиционализъм и ретроградност доведе до фактите на днешния ден. Тази идеология - така разбраният мултикултурализъм и толерантност - търпимост към нетърпими неща, трябва решително да приключат. Поне да приключат като официален хегемонен проект за управление на западноевропейските общества. Необходимо е завръщане към класическите норми на либералната демокрация, гражданско равенство и гражданска отговорност, за да бъдат съвместени и гарантирани свободата и сигурността на европейските граждани.

Ако този мултикултурализъм и тази толерантност не си отидат, ако бомбите на ислямисткия терор в Европа продължават да избухват, резултатът ще бъде не просто сбогуване с мултикултурализма. Резултатът ще бъде сбогуване с демокрацията и успех на едни нов авторитаризъм, който успешно надига глава.

Извинете ме, свръх-прогресивни либерални приятели - свободата ми е по-скъпа от вашите истерични утопии! През 17 век един английски съдия обяснява на дребен престъпник защо е доведен в съда: 'Свободата на вашия юмрук свършва там, където започва моя нос.' От носа ми нататък - нулева толерантност.

ТЕКСТЪТ Е ПУБЛИКУВАН ОТ Д-Р ОГНЯН МИНЧЕВ ВЪВ ФЕЙСБУК




Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар