23,5 млн. лева са предвидени за здравеопазване в община Варна за 2020 година

23 млн. и 412 хил. лева са предвидени за здравеопазване в бюджета на община Варна за 2020 г., което е с 2 млн. и 300 хил. лева повече спрямо предходната година. Проекторамката   беше разгледана и одобрена на днешното заседание на ресорната комисия към Общински съвет – Варна. В бюджета за здравеопазване са включени разходите за 12 детски ясли, 112 медицински кабинета в детски градини и училища, 3 млечни кухни и 23 разливочни. През 2020 г. стартира приготвянето на храна за деца със специфичен режим на хранене – безглутенов и безказеинов режим. Капиталовите разходи са в размер на 3 млн. и 854 хил. лева, или с над 350 хил. лева повече спрямо предходната година. Предстоят основни ремонти и изграждане на пристройки в детски ясли „Чуден свят“ и „Роза“, за което са предвидени около 2 млн. лева. С други 750 хил. лева общината планира реконструкция на площадките за игра в детски ясли № 8 „ „Щурче“, № 9  „Детелина“, № 3  „Зайо Байо“, № 14   „Звънче“. Заделените средства за изпълнение на общинските програми за профилактика и рехабилитация на общественото здраве са 349 хил. лева. През тази година е предвидена реализацията на 14 програми, като 6 от тях са насочени към децата.   Сред тях са „Аз успявам”, „Добър естетичен вид и комфорт чрез профилактика и лечение на гръбначните изкривявания”, „Хипотерапия на деца с увреждания и проблеми в развитието”, „Грижа за деца с диабет и редки заболявания“. И през 2020 г. Община Варна ще продължи да подкрепя двойките с репродуктивни проблеми. Бюджетът на общинската инвитро програма е в размер на малко над 238 млн. лв. За еднократни помощи за лечение на граждани са предвидени близо 151 хил. лева. За капиталови трансфери на общински лечебни заведения са заложени малко над 407 хил. лева Общинските съветници от ПК „Здравеопазване“ дадоха съгласието си за отпускане на над 2 млн. лв. за ремонти и апаратура на четири варненски лечебни заведения. По 700 хил. лв. бяха гласувани за Онкоболницата и ДКЦ I „Св. Клеметина“, а 580 хил. лв. – за МБАЛ „Св. Анна“. 70 хил. лв. ще получи медицинският център към АГ болницата "Проф. д-р Д. Стаматов". Предстои въпросът за финансирането на здравните заведения да бъде разгледан от ресорната комисия, след което да бъде подложен на гласуване от Общинския съвет. МБАЛ „Св. Анна“, която покрива над 90% от спешните хирургични случаи в региона, има нужда от спешен ремонт на оперативното отделение. Този сектор се експлоатира на високи обороти, а не е бил обект на сериозен ремонт от 25 години. Необходимите средства отделението да бъде обновено и да отговори на съвременните стандарти са 800 хил. лева. Министерството на здравеопазването е поело ангажимент да покрие 550 хил. лева от тях. „Разликата от 250 хил. лева е непосилна за бюджета на болницата – особено в период, в който към хроничното недофинансиране са добавени разходи за ремонт в сградата на Регионалната здравна инспекция заради преместването на ТЕЛК там, както и поредното повишаване на минималната работна заплата от началото на януари“, се казва в писмото на директора на лечебното заведение д-р Красимир Петров до Общинския съвет. Съветниците дадоха съгласието си болница „Св. Анна“ да получи средства от общинския бюджет и за покупката   на нов рентгенов апарат. Наличният е морално и материално амортизиран поради специфичния профил на болницата. Той е обект на интензивна денонощна експлоатация повече от 14 години – срок, отвъд който вероятностите за грешка са повишават сериозно. „А всеки ден само през мултипрофилното спешно отделение на болницата преминават между 260 и 300 пациенти. Нов апарат, който да поеме натоварванията на МБАЛ „Св. Анна“, струва около 330 хил. лева – сума, която е непосилна за болницата“, допълва д-р Петров. Другото лечебно заведение, за което бе одобрено финансиране, е „Специализираната болница за активно лечение на онкологични заболявания д-р Марко А. Марков“. Тя се нуждае от неотложен ремонт и преустройство на преддверието на „старото“ крило на сградата в кв. „Аспарухово“, което изпълнява функцията на чакалня. „Помещението е крайно недостатъчно като площ. Няма санитарен възел и тоалетна за чакащите прием пациенти и техните придружители. Няма възможност за отопление на помещението и поставянето на необходимия брой посетителски пейки“, аргументира искането си управителят на СБАЛОЗ проф. Георги Кобаков. Ръководството на лечебното заведение възнамерява да разшири чакалнята и да изгради към нея съвременна регистратура като ключов комуникационен център между служителите от различните отделения, пациентите и техните придружители.   Наред с това ще бъде изградена рампа за достъп на хора със специални потребности, инвалидни колички и носилки, тъй като към момента сградата не разполага с такъв вход. Заради недостига на легла поради нарастващия брой пациенти се предвижда върху площта на фоайето да се изгради надстройка, която бъде обособена в две нови болнични стаи. Прогнозната стойност на строително-ремонтните работи е 700 хил. лева. Същата сума – около 700 хил. лева, е необходима за цялостен ремонт на покривното и подпокривното пространство на основната сграда на ДКЦ I “Св. Клементина“, както и на покрива на столовата в приземния етаж на лечебното заведение. „Със собствени средства през годините са направени козметични ремонти, които не отговарят на нормите за безопасност. Течащият покрив на столовата създава сериозна противопожарна ситуация, тъй като под него минават главни токови пътища за ДКЦ“, обясни управителят на лечебното заведение д-р Иван Иванов. От ремонт се нуждае и АМЦСМП "Проф. д-р Д. Стаматов", което е дъщерно дружество на АГ болницата. В медицинския център работят едни от най-добрите специалисти по акушерство и гинекология, дерматовенерология и образна диагностика. Там много пациентки проследяват бременността си, но заради застаряващия сграден фонд те  имат известни резерви, заяви пред съветниците управителят на СБАГАЛ "Проф. д-р Д. Стаматов" проф. Емил Ковачев. Членовете на ПК „Здравеопазване“ дадоха също съгласието си   ДКЦ „Св. Иван Рилски“ да тегли 5-годишен банков заем в размер на 80 хил. лева. Средствата са основно за покриване на задължения за заплати.


Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар