В косите ми блика, в кръвта ми тече... Пролетта ни напомня за Петя Дубарова (ВИДЕО)

Пролетта е сезонът,в който всичко започва да разцъфтява и да се обновява.Появят ли се първите слънчеви лъчи, на душите ни става по-леко.Идва пролетта с цялата си красота,тя е символ на младостта и надеждата! Нека не забравяме и колко истински, чувствени стихове ни остави Петя Дубарова. А нейното стихотворение "Пролет" чудесно звучи и като песен изпята от Петя Буюклиева и Георги Христов. Петя Дубарова е родена на 25 април 1962 г. в Бургас в семейството на прогимназиална учителка Мария Дубарова и Стойко Дубаров. Майката на поетесата има голяма роля в изграждането на личността и вижданията ѝ, като в същото време я напътства в света на изкуството. Започва да пише стихове още в най-ранна детска възраст, като първите ѝ публикации са във вестниците „Септемврийче” и „Народна младеж”, в списанията „Родна реч” и „Младеж”. Нейни духовни наставници са поетите Христо Фотев и Григор Ленков. На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета. Поезията на Петя е белязана от желанието ѝ за един по-добър, по-искрен, по-всеотдаен свят, за едно неограничено, дори безгранично раздаване на доброта, щастие и усмивки. Единствената ѝ стихосбирка „Аз и морето“ е издадена посмъртно през 1980 година, а няколко години по-късно от печат излиза и книгата „Най-синьото вълшебство“, в която е събрано цялото ѝ творчество, писма и личният ѝ дневник. Пролет Петя Дубарова 10.03.1979 Повярвали в лудия смях на петлите, в звъна на камбана с нестройно сърце, взривяваме зимната броня на дните с момичешки устни, с момчешки ръце. Мокрее стопеният сняг по косите. Красиви сме в джинсите от кадифе. И чувствам как огън на кръгове скрит е в очите ни с тежкия цвят на кафе. Мостове, задрямали сфинксове, дюни... Със наш седемнайсетгодишен размах възсядаме, будим... Но кой ли целуна косите ми светли от слънце и прах? Дали ме докосват по светлото чело смутените устни на дръзко момче? А може би просто задъхана радост в косите ми блика, в кръвта ми тече... https://youtu.be/uu_qyvFE798


Автор: Владимир Николов
Напиши коментар