В чудния и мъдър свят на приказките

Приказките са единствените художествени произведения, които могат да съпътстват човек през целия му живот. Когато пораснем, си даваме сметка, че най-хубавият и безгрижен период от живота ни – детството - е безвъзвратно отминал. Може би затова мнозина от нас все още обичат да четат приказки или да гледат анимационни филми. В тях се крие дълбок смисъл. Вижте нашите предложения за размисъл този път. „Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека." („Карлсон, който живее на покрива", Астрид Линдгрен) „- Защо ли нещата трябва да се променят? - прошепна Прасчо. Пух помисли, помисли и каза: - Така имат възможност да станат по-добри!" („Мечо Пух", Алън Милн) „- Но, Пипи - каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано? - Откъде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. - А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения." („Пипи Дългото Чорапче", Астрид Линдгрен) „Няма значение кой си и как изглеждаш, ако има някой, който да те обича истински.“ („Вещиците", Роалд Дал) „ – Човек не може да вярва в невъзможни неща. – Смея да ти кажа, че не си се упражнявала достатъчно, каза Царицата." („Алиса в огледалния свят", Луис Карол)