Цената на безплатните обеди

Преди 1989 г. киното и телевизията преиначаваха истината и пропагандираха в полза на СССР. След това родният екран бе използван като криво огледало за мъничкия ни свят. А днес турци ни пробутват щастливи султани и султанки Българските телевизии все повече заприличват на оная жена, дето през половината време мрази мъжа си, че я бие, а през останалата половина го обича, защото не я бие. През изминалата седмица Нова телевизия направи неистова реклама на ислямски училища в Русе, Шумен и Момчилград. Влизайки в класни стаи, за които българските училища могат само да мечтаят, в спални помещения, блестящи от чистота, в кухни, в които храната е безплатна, репортерката не престана да се чуди защо децата избират да учат там. Несъмнено е вярно, че тези училища се финансират от турската държава, но за това е виновна отсъстващата българска държава. Както се казва – като го няма съпругът, идва комшията. Той е богат – разполага с около 2 милиарда долара годишно, за да разпространява исляма в цял свят и не му е проблем да отделя 2-3 милиона лева месечно за училищата в България, има добре подготвени кадри и което е може би най-важното: има кауза да си върне нещо, което смята за свое. А той, комшията, е бил вече тук и знае какво да прави. Започва отдалече и с добро – и не с училищата, а именно с неразбралите какво става телевизии. Първа именно Нова телевизия реши да замени латиноамериканските сапунки с турските локумки: „Я да ви дадем да излъчвате тези филми за жълти стотинки, че нали сте в криза.“ И Нова започва да излъчва. Днес същата тази телевизия с почуда открива влиянието на турската държава върху шепа български деца, след като започва да облъчва още от 2008 г. огромна зрителска аудитория със сериала „1001 нощи“ , при това анонсиран като началото на грандиозен турски филмов маратон . Стотици серии от него и още „Любов и наказание”, „Готова на всичко”, „Езел” и „Перла” (ще ме прощавате, ако пропускам някой важен в жанрово или естетическо отношение сериал) омотват главите на бабите и те дори са кръстили дърветата в кварталните градинки с имената на героите и героините в тях. В ромските махали вечер, когато на екрана грейват зализаните физиономии на суперзвезди с интересни имена, които автоматичният компютърен редактор подчертава като несъществуващи, престъпността не само намалява, а направо изчезва – ето как в голямата културна трагедия за българите може да открием прилични битови ползи за обществото. Има полза и Нова телевизия, която става първа по рейтинг и какво мислите правят другите телевизии? Същото, защото пазарната икономика ги е хванала здраво за гушите. Би Ти Ви, Тв7 , а и всеки, който иска парче от рекламната баница, се надпреварват да излъчват сладникавите бози, защото разходите са почти само за ток. В съседни държави се усетиха и започнаха да забраняват разпространението им, а у нас това не се случва, въпреки ясната цел на комшиите. За да бъдем обективни, нека обърнем внимание и на другия участник в Руско-турската война. Преди 10 ноември той също ни ощастливяваше, даже съвсем безплатно всеки петък, когато директно се ретранслираше централната руска телевизия. Тогава имаше само една телевизия, която не случайно наричат „телевизия майка“. Тя пък служеше вярно на друга „майка“ – Партията, пък бащата знаехме кой е. Отделно се излъчваха сериали като „Седемнайсет мига от пролетта“ – руски, чехите и поляците се включиха с „Четиримата танкисти и кучето“ и супергероя Ханс Клос, а ние се изявявахме с „На всеки километър“, „С пагоните на дявола“ и поредицата филми по романите на Богомил Райнов. Да не изреждаме имената на безбройните съветски черно-бели и не особено цветни филми, заснети на „пльонка Сфема“, от които ни беше писнало. От тях българските жени се учеха да гледат кахърно, след като са станали комбайнерки, звеноводки или обикновени космонавтки, а мъжете мълчаха като Щирлиц, когато жените им ги питаха защо закъсняват всяка вечер. Подражателски забрадки и каскети заместиха бомбетата и кокетните женски шапки, а някои като една моя позната демонстрирха върха на отдаденост към „големия брат“ – на вече зряла възраст тя заговори с подчертан руски акцент, който поддържаше, гледайки руска телевизия. Единственото друго общо, което тя имаше с необятната и непобедимата страна, беше присъствието й на една лятна бригада в Съветския съюз – като студентка, 20 години по-рано – и мерака й да просперира в службата. Ще припомним на колежката от Нова телевизия още една прилика, която поради младостта си е пропуснала да забележи. Обучението в руските училища в България беше и все още е безплатно, но не само там, а и в школата на Коминтерна, с преподавател руския гражданин Георги Димитров, както и в школата на КГБ край Москва, където безплатно обучение получиха и много от строителите на днешна България. Според филмови и телевизионни продукции от този период, сме смазали хитлеризма с голи ръце, агента Емил Боев е прецакал капитализма завинаги. Представянето на съвършенствата на социализма е поверено пак на най-силната медия – БНТ, под строгия поглед на кого? На представителите на тогавашните имами, обучени не в Анкара, а в Москва. Не случайно имената на повечето шефове на редакции от онова време се появиха в списъците на Комисията по досиетата. Черешката на тортата беше дългогодишна главна режисьорка на телевизията Нушка Григорова. Това е момиченцето, което Димитров държи в ръце, както е модно да се снимат вождовете по онова време.Слава Богу, че поради ограничения интелектуален багаж на „другарите“ и невъзможността да се опонира на дългогодишния шеф на телевизията и пръв „зет на Републиката“ Иван Славков, в ефира се промъкнаха и многобройни високо художествени произведения, които са напълно сравними с най-добрите образци, на световно и европейско телевизионно майсторство от онова време. Преиначаването на истината е запазена марка на страните от бившия Източен блок. Но докато Милош Форман, автор на „Коса“, „Полет над кукувиче гнездо“ и „Амадеус“, в автобиографичната си книга „Повратна точка“ казва, че след като през 1968 година танкове на Варшавския договор окупират Чехия, хората, вярващи в комунизма и социализма практически изчезват, защото чехите веднъж завинаги отхвърлят братската любов. В България обаче вярата в различни фикции ясно личи в парламентарното разнообразие, представяно за демокрация, което, вижте как нещата се повтарят, имаме щастието да наблюдаваме пак в петък, от субсидираната от нашите данъци държавна телевизия. Както е казал Хашек във великия си роман „Швейк“: „Във всяка компания трябва да има по един идиот, за да я забавлява!“, и ние въобще не трябва да се оплакваме в това отношение. Тук не можем да не споменем още една важна дейност, която й е възложено да изпълнява – да продуцира игрални продукции. Съществуващото и до днес Студио за телевизионни филми „Екран“ произведе през годините преди Десети ноември множество правоверни и не по-малко количество абсолютно безлични филми. Условие, за да получат кинотворците своите хонорари, беше излъчването на филма по БНТ. Творческият размах се осъществяваше с пълна сила и се състоеше в производството на филми, които е по-добре да си останат във филмотеките, за да се изучава избягването на грешките, допускани в тях. Ще кажете: така беше при социализма! Не, така е и сега. За разлика от комшиите, които инвестират време и пари в ясно поставени цели, в България, за наш срам, инвестираме в… оплюването! Щедро финансираният от БНТ филм „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“, е ярък пример. В този така наречен филм, сценаристът и режисьор на филма Светослав Овчаров лансира измислената си история, на което формално има право. Но да представяш бъдещия Нобелов лауреат, изпратил от българска телеграфна станция репортаж за канадския вестник „Торонто Дейли Стар“ на 14 ноември 1922 година, когато минава през България с Ориент експрес, като пропаднал пияница, значи, че не си прочел, това което е написал в същия този влак: „След като ужасът от евакуацията остана зад мен, в удобния влак преживяното започваше да ми се струва нереално. Това е хубавото на спомените.“ Сърцето ти се къса от така живо описаната трагедия на бежанците от Тракия, но Овчаров вероятно не е прочел тази журналистическа дописка и не е вникнал в емоционалния заряд, вложен в нея от бъдещия велик писател. Като младежа Херостат и той се е опитал да остави нещо за поколенията – принизяването на един велик човек до собствената си незначителна персона. Херостат е бил осъден на смърт и на забвение. Глашатаи са обикаляли Древна Атина с думите: „Не смейте да помните името на безумния Херострат, изгорил храма на богинята Артемида от честолюбие“ и единствено заради това е останал в историята. Ние ще замълчим, за да се забрави този срам по-бързо. Това нямаше да се случи, ако през годините телевизията и киното не бяха използвани като криво огледало от поколения овчаровци да обясняват мъничкия ни свят. Защо тогава турците да не ни пробутват щастливи султани и султанки, които се размножават планомерно във величествените султански покои? Парите поне са си техни и те решават къде е най-добре да ги влагат. Те просто са другата страна на същата монета. Всеки дърпа чергата към себе си, а турската черга е богата и гостоприемна, на нея отдавна седят много от нашите родители, а сега и част от децата ни. Като не иска да ги приюти и нахрани нашата държава, ще ги нахрани комшийската. Тя ще ги облече, ще ги обуе и ще ги възпита, пък утре може да се настани в подредения от нея дом и да каже: „Този дом е твой, но и мой!“. Да се върнем на безплатните обеди. Умните хора са го казали, а ние само ще го повторим: безплатни обеди не съществуват. И ако вечер видите добре отрупана с храна и напитки маса, на която ви канят ей така, без пари, да знаете, че на сутринта някои меки части на тялото ще ви понаболяват. Но пък някои видни личности от най-новия българският елит казват: „Свиква се“. Коментар на Емил Теохаров / Площад Славейков