Спасителят Георги Черноземски: Планината наказва неподготвените

-Защо въпреки предупрежденията, въпреки тревожните прогнози продължаваме да даваме жертви в планините?  - Причината във всички случаи е една и съща ​- хората са неподготвени. Ето и при последния случай с бащата и сина, които издирвахме под връх Ботев - не са били екипирани както трябва за подобен преход. Не съм ги видял лично, но казаха, че били с обувки с грайфер, вероятно неподходящи за дълбокия сняг ​- зимната обувка е съвсем различна.  Подценили са и времето - и като метеорологични условия, и като период, в който са се движили. Били са и изтощени - изкачили са върха по изключително трудната в зимни условия Тарзанска пътека. Пристигнали са в туристическата спалня на върха в  4-5 часа сутринта, спали са няколко часа и са тръгнали надолу по зимната пътека, което е правилен ход. Ходенето в сняг, вятър и мъгла обаче ги е изтощило съвсем, което е довело до грешни решения. Разделили са се със спътници, които знаят пътя и евентуално биха могли да им окажат помощ. До последно са твърдели, че са добре и нямат проблем. След като им е свършила батерията на телефона обаче, са загубили връзка и са се загубили в мъглата. Оттам насетне съдбата им е неясна. Най-вероятно са седнали някъде да си починат и така са си останали - станали са жертва на бялата смърт. А би трябвало да останат в спалнята, да си починат добре, да възстановят силите си. Впрочем изобщо не е трябвало да се качват на Ботев през нощта -което е изключително рисково и изтощително, особено в сурови зимни условия. Четири дни продължи издирването, бяха ангажирани десетки хора, много ресурси. Аз участвах през втория ден - претърсвахме район около заслона на рида Параджика. Там един от колегите откри челника на изчезналите. Въпреки положените усилия обаче не успяхме да открием бащата и сина. - Кои са най-сериозните опасности на зимната планина? - Всичко е опасно - и вятърът, и ниската температура, и влагата. Слънцето също е опасно, като напече силно. - Каква е задължителната екипировка при зимен преход? На първо място трябва да имаш раница, хубаво яке и панталон,  шапка, слънчеви очила, слънцезащитен крем. Задължително  два чифта ръкавици -единият е резервен, защото, като ти се намокрят ръкавиците, не вършат работа.  Не се тръгва без подходящи за зимни условия обувки. - Екипировката помага, когато изпаднеш в трудна ситуация. Ако времето е хубаво, няма проблем. Изпаднеш ли обаче в критична ситуация - студ, мъгла, в каквато са били бащата и синът, лошата екипировка може да стане причина да ти се случи нещастие. Докато с подходящи дрехи и оборудване можеш да оцелееш няколко дена. - Кое прави връх Ботев, висок само 2376 м,  едно от най-рисковите места в нашите планини? - Там много бързо се променя времето. Ветровете са много силни - като духне, и температурата се променя много бързо и рязко. А и теренът е много разлят и при мъгла се губиш много лесно, въпреки гъстата жалонна маркировка. - Ще помогнат ли заслоните, които ще бъдат построени по инициатива на кмета на Калофер? - Смятам, че има достатъчно заслони. Могат да ги направят заслон до заслон, но това пак не е гаранция, че ще помогне и няма да има повече жертви. Най-важно е, когато ще ходиш някъде, да проучиш мястото, дължината и трудността на маршрутите, метеорологичната прогноза, да си подготвиш нужната екипировка. А и самият ти трябва да си подготвен ​- и технически, и физически. Неподготвени хора нямат място не само в Стара планина, а и във всяка планина. Това важи особено за зимата. Но рискови ситуации възникват и през лятото, и тогава загиват много хора, защото подценяват времето и екипировката. Тръгват с къси панталони, по тениски, и изведнъж времето рязко се разваля, температурите падат и туристите изпадат в паника. В нашите планини сняг вали и през лятото. - Февруари и март е времето на лавините в нашите планини. Какво трябва да знаем за тази опасност? - Където има сняг и наклон, има опасност от лавина. Хора, които не са подготвени, нямат работа на такива места. Подготовката за лавинни терени включва специална екипировка, която не само трябва да носиш, но и да умееш да боравиш с нея. Става въпрос за личен лавинен уред, лавинна лопата, лавинна сонда и евентуално раница с балони еърбег. Това са нещата, които могат да ти помогнат, но в никакъв случай не могат да те предпазят на 100 процента от лавинно нещастие. Специалната раница ти дава някакъв шанс, но в някои случаи и тя не помага. - Колко време оцелява човек, затрупан от лавина? - 15 минути е статистиката. В рамките на тези 15 минути хората, които са до теб, трябва да те намерят, да те изровят, да те извадят, да ти окажат помощ, ако трябва. Ако си сам - нямаш никакъв шанс да оцелееш. - Вие самият попадали ли сте в  много опасна ситуация в планината? - В малки лавини, но нищо сериозно. Впрочем не мога да се сетя  да съм изпадал в много сериозна рискова ситуация, въпреки че доста пъти сме ходили в лошо време в планината. Просто рискът трябва да се преценява внимателно. Невинаги маршрутът, който сме планирали, трябва да се измине на всяка цена.  Като видиш, че рискът е твърде голям,  връщаш се, за да се върнеш пак. Планината не се покорява, а просто те допуска до красотите си. Ако подцениш ситуацията, може да си останеш там. - Около 30 процента от територията на България е планинска. Имат ли вече българите  нужната планинарска култура? - Нещата се променят към добро.  Хората все повече четат, ходят по планините, трупат опит. Свикват и да си помагат в трудни ситуации. - Свикнаха ли нашите туристи да си правят застраховки за планински преходи? - Повечето от хората, които ходят редовно, си правят застраховки. Проблемът е, че в момента нямаме хеликоптер за спасителни дейности. А когато някой бедства горе,  хеликоптерът е най-доброто решение туристът да бъде бързо прибран и транспортиран. Ние, спасителите, невинаги можем да стигнем до мястото навреме. А ако трябва и да носим пострадал часове, нещата стават още по-сложни. - Какъв е урокът, който трябва да научим от поредната зимна трагедия? - Не тръгвайте в планината без предварителен план, в който да ви е ясно кога се тръгва, кога трябва да се пристигне, какво да се направи, ако се получи забавяне. Близки, приятели трябва да са наясно с маршрута и ако до определено време не се обадите, че всичко е наред, да алармират и да задействат спасителна акция. Дано след този тежък случай хората да разберат колко сериозно изпитание е планината през зимата и да не се излагат на излишни рискове с необмислени преходи. - Спасяването в планината е трудна мисия. Защо я избрахте? - Да помогнеш на някого с цената на свръхусилия е невероятно красиво усещане. Чувстваш се част от благородна кауза, част от нещо голямо. А това те  мотивира  да продължиш напред. Хората от ПСС са мои приятели, чувствам ги като второ семейство, екип, който действа задружно и спасява бедстващи в планината. ВИЗИТКА   Георги Черноземски е доброволен спасител  от 2002 г. Един от най-активните членове на Пловдивския спасителен отряд, който наскоро отпразнува 70-годишен юбилей.  От 2016 г. е и инструктор за подготовка на планински спасители. Води туристически групи в планината. Семейството му има магазин за туристическа и алпийска екипировка. Черноземски е катерил Монблан, Гросглокнер  в Алпите, Олимп в Гърция, върхове в Хималаите.  Кара ски от 3-годишен. Познава отлично Рила, Пирин, Стара  планина. Участник в десетки спасителни акции, последната е издирването под връх Ботев на изчезналите туристи - баща и син, от Стара Загора. С приетите от НС на 12 февруари промени в Закона на туризма се регламентират професии ски учител, екскурзовод и планински водач, които ще бъдат вкарани в регистър. Това със сигурност ще е допълнителна гаранция за сигурност за любителите на спортуването и отдиха в планината. Източник: Марица

Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар