Разхождам се из София. Гледам и ме боли…

Разхождам се по улиците на София – за разлика от мадмазел Фандъкова, която кола я взема, кола я кара, гледам и ме боли. Недовършени ВиК ремонти, ЕЛ ремонти, всякакви ремонти… Започнати, изпълнени, но недовършени. Изоставени дупки, купчини с пръст и материали. Откъдето и да го погледнеш, няма никаква естетика. Просто набързо замазали нещо, оправили нещо, скалъпили нещо и стига толкоз. Ама това, че хората ще газят в кал, ще се спъват в артисали материали, ще прескачат като козлета, ще вървят на зиг-заг… Дреме им… Но пък и понякога се питам. Тия “майстори”, които са извършили ремонта и са го оставили в този му вид, не си ли дават сметка, че тяхната дъщеря, син, съпруга, любовница, майка, баща или друг ще мине оттам и ще преживее всичко това? Или и тук сме на принципа “На мен няма да ми се случи” – демек и на близките? Мажд Алгафари, Фейсбук