Пламене, Пламене, не ти гори огънят (видео)

Сърцето ме стегна днес, когато се събрахме да почетем паметта на самозапалилия се Пламен Горанов, който си отиде на днешния ден – 3 март, от тоя свят във Военноморската болница във Варна. Пред сградата на общината, където все още не са поставени нови лъскави плочки, се събрахме  не повече от 30-40 души. Все познати лица от протестите през 2013 г., хора, с които и ти крачеше по варненските улици и булеварди и се надяваше да се смени властта в този град. И тя се смени, както каза тази вечер една от ораторките, но нищо повече не се случи. Отиде си кметът Кирил Йорданов, дойде новият, но едно е ясно – че уличната революция нищо не промени. Само дето редовите протестиращи, с които преди малко се разделих, си регистрираха граждански сдружения в съда и продължават да се борят с вятърните мелници. Защото и преди, и сега схемата си остава същата. Само дето ти си отиде, Пламене. 30-40 души бяхме тази вечер пред община Варна, скромни букетчета. Грамадата от грозни отломки в твоя чест, която толкова ненавиждаха общинските съветници. И кметската администрация. Няма я. Не било естетично, чужденците оставали с лоши впечатления, задавали въпроси. Затова си намериха предлога, ремонт, и камъните, които им бяха „трън“,  изчезнаха, прибрани на сигурно място от властта, както обясниха в специално прессъобщение. Но ще има фигурална композиция ... вдъхновяваща нови брожения на гражданите. По една пластмасова чашка с жито - за упокой, Задушница се задава, цвете, плакатчета, изписани на ръка, сърчица от малки свещички. А те непрекъснато угасваха от кроткия ветрец – подредени във формата на сърце. Твоето. Не ти гори пламъкът, Пламене, жалко за твоя млад живот. Но както казват римляните – миналото е мъртво. За някои. Протестите се родиха и вече са мъртви. Статуквото остава. Днес е 3 март, и сякаш точно за това си казах отново – защо ли скъсах два чифта ботуши, да крача на протестите, да запречвам Аспаруховия мост, булевардите на Варна. 10 дни след началото вече знаех, че нищо няма да се промени със смяната на един кмет. И това усещане три години по-късно не ме напуска, дано да греша.   А колко отидохме при лобното ти място, момче, макар че всички знаеха, че трябва да дойдат. Бяхме хиляди и за миг повярвахме. А сега - минута мълчание. И полицаи наоколо, които ни вардят, да не сбъркаме мача на властта. https://www.youtube.com/watch?v=2xjm97YobzM&feature=youtu.be Снимки Спътник бг