Първата ни цигулка в Уестминстърската филхармония: Днес българската реалност ме ‘победи’. Чувствам се погнусен!

Винаги когато се върна във България изпитвам хубави и приятни чувства – това е моята родина и си я обичам. Мисля винаги позитивно и имам вяра и надежда за това, че ще се случи по-добро тук. Но когато още едвам кацнал на самото летище те излъжат безкрайно нагло гледайки те в oчите и ти усложняват живота безпричинно и безпардонно, без да имаш абсолютно никаква вина и да си направил всичко нужно от твоя страна точно това да не се случи, боли. Ще кажете – добре дошъл в България, ами не знаеш ли, че е така? Ами не знаеш ли каква ни е действителността и т.н., от небето ли падаш?? Ами ние всеки ден го живеем това, ще кажете, свикнали сме и това е положението… Не искам изобщо да политизирам това, което ми се случи в 03:00 часа тази сутрин на летище София и няма да изпадам в детайли. Ще ми отнеме може би един цял ден да се опитам да се оправя с измамата, с която бях посрещнат и на която бях подложен и вероятно ще загубя много средства и нерви за да го постигна. И най-вероятно за много хора проблема ми е тривиален, сравнен с многото по-големи и съществени проблеми тук в момента. Но и това не е най-големия проблем за мен. Не става въпрос тук за политика а за манталитет. Манталитет, който упорничаво и на пук на всичко не се променя към добро вече десетки години след ‘промяната’. Най-големия проблем за мен е да ме накарат днес да изпитам срам и погнуса да се нарека Българин. След като съм прекарал десетки години опитвайки се да популяризирам България навсякъде доколкото мога и по всички възможни за мен начини. Днес го приех лично и ме заболя… Защо го споделям – защото ми е много болно и с голямо огорчение и съжеление констатирам, че може би аз лично не бих могъл да се преборя всекидневно с този манталитет. Удари ме ‘изневиделица’, сблъсках се с онази гнусна част от българската ни действителност – очевидна измама и безочливост, и безсилието пред нея. Не мога да се примиря или да свикна с това… Тъжен пост, но днес българската реалност ме ‘победи’. А утре ще е може би по-добре, дано Иво Станков, Фейсбук Той е: Създател и директор на Фестивала на българската култура в Лондон и първи цигулар в Уестминстърската филхармония, професор в младша катедра в Guildhall School of Music and Drama. https://frognews.bg/