Няма да прощавам, има Един отгоре, той ще ни съди

Лично е – цял ден мислих, че е важен ден – Сирни Заговезни, и трябва да ми дадат и да дам прошка. Но не мога да простя - на себе си, на хора, които са ми сторили без да искат или съвсем целенасочено, зло. Сигурно и аз не съм била цвете през тия всички години. Може да си сгрешил без да искаш, да си сбъркал и да си поправил, ако е било възможно. Понякога грешките са небратими – хората ги няма между живите и няма как да се извиниш или да промениш. Много жестове съм получавала от почти непознати, спасявали са ме в безнадеждни моменти. А близки са ме предавали без причина. Винаги се питам защо е станало така. От себичност, от страх, или пък от липса на избор. Избор винаги има, стига да можеш да го направиш. Да си честен към себе си и себеподобните си. Да пратиш комплексите си по дяволите. Стана много дълго. Дори не взех от бялата халва този път, няма да има "хамкане". Хамкането стана всекидневие, както и липсата на уважение между хората в тази държава. То движи всички процеси: не се уважаваме, не се себеуважаме,винаги някой друг е виновен. Защото понякога няма филия хляб на масата ни. А някои другари-господа не се спряха да захлебват. Отива си още един ден. Твърдо - няма да прощавам никому, вече не се тревожа и дали ще ми простят. Продължавам напред. Докогато. И да напомня – има един Горе, който гледа. И когато дойде време „да се свържем със смъртта“, Той ще ни съди. Пред неговите порти не важи нито колко си крал, нито как си прикривал това. Нито реверансите на подлостта. Автор Юлия Кунева Снимка Спъник бг