Неделчо Михайлов: Болен народ сме. Много болен…

Щастлив съм, че вече няма „Златен Орфей“, „Мелодия на годината“ и други такива, защото като гледам какъв hate пада по „Футболист на годината“ „Евровизия“ и други класации ми е мъка чисто человеческа. Щастлив съм, че успях донякъде да опазя личния си живот настрани, защото като гледам каква истерия пада около тоз и оня – мъка ми е чисто человеческа… А бе и мен не ме пожалиха : – „алкохолик“, – „наркоман“, – „тимаджия“, -  „мутра“… – От 20 години не пия концентриран алкохол. – аулин за главобол брои ли се… – тва с „тимаджията“ така и не го разбрах. Дълъг разговор, който съм готов да проведа с всеки. – мутра – тва вероятно е заради фейса ми… ? Иван Ласкин си отиде из онзи ден. Прясна новина, пресен пример. Прясна стръв за морализаторите. Хищници, хранещи се с чуждото нещастие. Егати и упражненията бяха върху паметта му. Бил какъвто бил,бе! Няма го вече. Що ровите, бе, майка му стара… Ненаситното желание да заглушиш собствената болка с чуждата… Откъде бе, я намираме таз енергия на отрицанието и обмразването на разни хора и разни идеали – не мож го разбра тв’а нещо горкото ми съзнание. Спрете се бе, хора. Животът не е генерална репетиция… Болен народ сме. Много болен… Неделчо Михайлов