Кой е журналистът агент Владимир? Малко повече за досиетата от Панама

„ПЛАТЕНА” ПУБЛИКАЦИЯ

Асен Генов: Покрай ‪#‎PanamaPapers с почуда установих, че за „ровенето“ в терабайтите информация е гласувано доверие на разследващ журналист с досие в Държавна сигурност… Един-единствен, работещ във вестника, прочул се с платената си публикация срещу хора от Протестна мрежа…

………. Мили човече, зелений друже! Много хора са писали негативни материали за Протестна мрежа. Не всяко писано слово за вашия малък, но доказано безполезен протестен колектив, което не гъделичка инфантилизираното ви самочувствие, се прави за пари. Дали сте достатъчно поводи да бъдете осмивани безплатно. Виж само коментарите по публикации, където се споменава името ти: подкрепящите коментари са само от зеления ви клуб, а той е с размер на две паралелки в училище със затихващи функции. Извън този таргет рядко ще прочетеш добра дума за „мрежата”. Тя ще бъде запомнена само с конфетените жълтопаважни оперетки и твоите юношески съчетания с баданарката.

Колкото до чуденката ти, защо агент Алексения/Владимир е поканена в групата на Соросовите хрътки, ще те отърва от мъките да търсиш отговора.  Копирам ти вече излязла информация в Между редовете сом още на 29 януари.

„На 23 октомври 1989 г. американският посланик в България  Сол Полонски има делова вечеря с Петър Младенов. Една от темите е Възродителният процес и репресиите срещу мюсюлманите. В един момент, според доклад на ЦРУ, Младенов излиза от емоционален контрол и казва: „Какво, всъщност, искате от нас? Всичко, което поискахте, направихме”.

Александър Мирчев – секретар в ЦК на БКП и помощник на Луканов, е докладвал в американското посолство всички новини, свързани с ръководния орган на БКП. Той предоставя на Сол Полански прословутото писмо на Младенов до Живков, което предшества преврата на 10 ноември. Въпреки, че в доклада името на приносителя е прикрито, съмненията отиват към Мирчев. След детронирането на Тодор Живков той заминава на специализация в САЩ и повече не се връща. Там създава верига и от фирми и го подозират в схемата за изнасяне на пари от България. Днес д-р Мирчев е уважаван член на американското общество, университетски преподавател и собственик на „Крул Корпорейшън”, чиято основна цел е  консултантска дейност на световни проекти.

Първите НПО, наричани още тинк-танкове, възникват в края на ХIХ век в САЩ. През 80-те години на ХХ век те се превръщат в средство за американско влияние по света. В страните в преход като България, неправителствените организации се поддържат най-вече от американски донори и фондации. Основните ресурси  идват от фондация “Отворено общество” на Джордж Сорос, Американската агенция за развитие (USAID) и Световната банка.

През 1991 г. правителството на Андрей Луканов отпуска за „Отворено общество“  дарение в размер на 13,6 млн. лева.

Повечето лидери на големите НПО са деца на високопоставени членове на БКП или на формално безпартийната номенклатура. Един от тях е Евгений Дайнов, син на кореспондента на в. „Работническо дело”, а впоследствие директор на БТА и член на ЦК на БКП. Синът логично тръгва по същата партийна стълбица на израстване. Работи няколко години в Института по история на БКП, става зет на бивш член на ЦК на КПСС. Дайнов завършва и магистратура в колежа „Сейнт Антъни“ в Оксфорд със стипендия на фондация „Людмила Живкова“- факт, който той усърдно крие. Днес набеденият за син шаман е един от най-изявените антикомунисти-русофоби, оглавява НПО с гръмкото название „Център за социални практики”. …….

Стана ли ясно, зелений човече, защо Алексения, а не твоя милост, например, е получила достъп до базата с данни? Може да сънуваш и наяве, че си седнал от дясната страна на Сорос, а той слуша респектиран мъдрите ти думи за нещата от живота и политиката, но истината е по-брутална.

Хора като Сорос работят с две целеви групи. Ти си от групата на грантоедите, обслужващ персонал с регламентиран срок на употреба. Добре платена „химикалка“, с която някой друг пише собствените си мисли. Храниш се с чужди пари, с парите на някой, който преди теб е пуснал в джоба на Сорос – така наречените дарители.  А който дава парите, той има правото да поръчва музиката, в това число и „певците”. Можеш да ми се довериш, много българи и към днешна дата пускат жълтици във фондацията на Сорос.

От Панамската история би трябвало да си извадиш друга поука, вместо да се възмущаваш за Алексения. Тя е част от друг отбор, от мегапроект, чиято офшорна увертюра ни изсвириха вчера, а ни предстоят още опуси. За да не се окаже пак, че само ти не си разбрал за какво става въпрос, върни лентата и си припомни с какъв патос се надъхваше да ходиш да препикаеш и Киевския Майдан, да им преподаваш „революционния” си опит. Изтърка доста клавиатури в прослава на смелите украинци и за хибридни битки с Русия. Който се осмеляваше да не ти ръкопляска, за теб беше „рубладжия”. В екологично чистия ти от „вредни” влияния мозък така и не се пръкна мисъл, че някой може да изразява позиция напълно безплатно. Вардеше са като от чума да не видиш и другата истина зад този Майдан, да  обхванеш очертанията му на етап от друг по-мащабен проект, в който  ти бе обикновена пешка.

Порошенко правеше същото – каквато глупост не му мина през  главата, само нея не превърна в санкция срещу Русия. Смяташе, че това е  начинът да стане новият домашен любимец на Запада. Но сега, както виждаш,  е „поръчан“ от същите тези, на които искаше да се хареса. Западните старчета-олигарси не си падат по евтини вещи и хора, особено ако са вложили стотинки, за да ги притежават.

Все още имаш време да си вдигнеш цената, но ако четеше само Фактор,  фактор няма да станеш. Задават се нови събития, а ти ще продължаваш да креташ зад тях и да си задаваш въпроси, на които отговорите отдавна се знаят.

ИЗТОЧНИК: МЕЖДУ-РЕДОВЕТЕ.КОМ

АВТОР: Н. Зарева