Голям напредък с ефикасността на спец разузнавателните средства!

След като години наред Варна бе един от символите на незаконното подслушване от страна на полицейските органи, да не кажа, че това си беше „здравей и здрасти!“ по отношение на уж разследвани личности от криминалния контингент и знакови дела, днес стана ясно. Варненският окръжен съд е постигнал напредък по болната тема, или поне така заяви председателят му - съдия Марин Маринов. След повече от 25 години, горещата тема за това, кой и за какво всъщност е послушван, бе отворена доброволно от главата на магистратите, за да заяви, че нещо се било  променило. Незаконното подслушване с цел злепоставяне на личности от съдебната система, на бизнесмени – за да им се вземе рекет, на неудобни журналисти, които пишат не това, което би следвало, вече била прекратена. Поне така схванах  изявлението, направено по време на годишния отчет на институцията за миналата година днес. Съдия Марин Маринов днес заяви на „бърз вятър“, че за първи път от 3 години насам всички поискани действия от разследващите със специални разузнавателни средства са били уважени и са били ефективни  по повод работата по разкриването на престъпления, наблюдавани от прокуратурата. Малко цифри – през 2015 г. са били дадени разрешения от поверения му съд за 19 подслушвания, и това прави 92,5 процента ефективност. Уважени са били до едно. През 2014 г. ефективността, неясно как изчислявана – поне на медиите, е била 20,36 процента. Тоест в 7 от случаите полицаите са получили откази да използват СРС. През 2013 г. ниската ефективност е била 56,07 процента, тоест отказите са били 20 на брой. Колко обаче са били исканията и колко на практика – подслушванията, остава студио „Х“. То, в интерес на истината и никой от журналистите не попита. Пресконференцията за отчета на Варненския окръжен съд бе толкова на „тъгъдък“, че нямаше как да се съобрази всичко, което си заслужава да бъде подложено на въпроси. Повече от 25 години, гарантирам с опита си, не само във Варна, а и в цяла България съдилищата даваха прекалено много свобода на полицията "да слуша".  Всъшност колаборация бе между органите на МВР и прокуратурата. А покрай тези, за които имаха разрешение за слухтенето, специалистите от МВР понякога твърде съмнително, като основания, събираха информация за техните близки и познати. Всичко това се използваше, когато му дойде времето, от когото трябва. За да бъде съсипан по политически или икономически причини някой, или и двете. Любопитна съм, в духа на успехите в тази посока на ползване на разрешения за СРС, и на грешките от недалечното минало, да науча повече. Проблемите са били разрешени след срещи със съответните служби в МВР – Варна, и  или с държавното обвинение. Не стана много ясно. Искам да зная за кои напъни на МВР е бил получен отпор от Варненския окръжен съд. Това би дало отговори на доста въпроси. Например кой  във Варна за какво е използвал полицията и кои са били мишените й по поръчка на кого. Не коментирам тясната обвързаност на дознателския апарат с прокуратурата. Тя е известна на всички нормални данъкоплатци в държавата, които се бъркаме в джоба за свършената работа и за своеволията на силовите институции. Автор Юлия Кунева