Емил Чолаков казва „Довиждане“ на зрителите

Дългогодишният и обичан водещ Емил Чолаков поема по нов професионален път. След повече от 13 години успешна кариера в ролята на водещ на прогнозата за времето и ръководител на екипа, Емо се насочва към сфера извън медиите, но близка до знанията и уменията му, свързани с метеорологията, предаде bTV. „Винаги съм обичал работата си в bTV, защото през всичките години работих това, за което съм учил, което ми доставя удоволствие и ми дава голяма свобода. Имах шанса да представям времето така, както исках да го чуя самият аз - възможно най-приятелски и позитивно. Но дойде моментът да навляза в друга сфера, да овладея още една професия, към която отдавна имам интерес, и да бъда полезен по друг начин“, каза усмихнатият синоптик по повод промяната. Завършил „Метеорология и геофизика“ в Софийския университет, той се присъединява към телевизията в началото на 2006 г. По-късно, освен водещ, става и ръководител екип „Прогноза за времето“. През годините той показва своята всеотдайност и като посланик на редица каузи на медията. „Емил Чолаков винаги е бил е сред най-ценените и уважавани колеги в екипа на телевизията, но въпреки че ще липсва както на нас, така и за зрителите, го подкрепяме напълно в желанието му да сбъдне още една своя професионална мечта, свързана с метеорологията. Емо ще остане наш желан гост и приятел, като винаги ще бъде вдъхновение и добър пример за екипа на „Прогнозата за времето“ , коментира Венелин Петков, директор „Новини, актуални предавания и спорт“.


Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар

tshahinian
Попътен вятър,с удоволствие следях синоптика на БТВ,макар и да не живея в България. Подарък за вас: ФАНТАСТИКА А30 Еърбъс 320 летеше високо над облаците, които бяха оцветени в нежно синьо, като спокойно море. Наслаждавайки се на красивата гледка (изпод лявото крило на самолета), Маня забеляза нещо като скутер, чертаещ път в далечината. Сребрист на цвят самолет пореше небесния океан. Набирайки скорост странния самолет достигна Еърбъс 320 и се движеше точно под крилото му. Небето продължаваше да е синьо, без звезди, без Слънце, без Луна. Самолетите се движеха успоредно един под друг като птици без грижи, волно и красиво. Много лек шум на двигател се носеше в салона на самолета, равноделен, приспивен. Небето заговори – свят на облаци, които започнаха да се обагрят от синьо в бяло, от бяло във въглено сиво, докато напълно покриха сребристия самолет. Маня беше настанена на последната крайна седалка 30А и усилено търсеше с поглед самолета, но той сякаш потъна в някой от облаците. Погледът ѝ прескачаше от