Е-правителство: А, дано, ама… Слушаме го вече 10 години, май

Коментар на Свобода Лилиева / dnes-bg.org Чета за похвалните усилия на управляващите да намалят бюрокрацията и си викам а, дано, ама го слушаме вече 10 години, май. От есента вече нямало да ни искат цели 12 вида удостоверения на хартия, а администрацията щяла да си събира информацията по служебен път. Чудесно! Дай, Боже, да го видим това чудо на електронизацията! Само че с тези 12 проблема по-малко глобалният проблем „бюрокрация“ няма да приключи. Ще дам само два примера, макар че примери от този род могат да се изкарат бол. Казус 1: Спечелили сте обществена поръчка и трябва да сключите договор с възложителя. За целта трябва да му предоставите (съгласно чл. 58 от ЗОП) набор от документи, сред които: свидетелство за съдимост, удостоверение от НАП за липса на данъчни задължения, удостоверение от общината по местоживеене за липса на задължения към нея и (Забележете!) същото удостоверение, но от общината, в която е регистриран възложителят. Сега си представете как живеете в Силистра, а възложителят е регистриран в Петрич! И се опитайте да си отговорите на въпроса какво би следвало да пише в удостоверението от Петрич, след като нямате никакво взимане-даване с тази община! Ще пропусна да Ви насърча към разсъждения колко време, нерви и средства ще са Ви необходими, за да се разходите от Силистра до Петрич и обратно, при това в делничен ден. Казус 2: Не сте получили по някаква причина писмото от общината, с което Ви информират за дължимите местни данъци и такси. Искате да си платите задълженията по банков път, а за целта трябва много точно (до стотинката) да знаете какво да попълните в платежното нареждане. Някак инстинктивно звъните на приятел в НАП с молба да Ви каже каква е сумата, но оттам получавате, първо, бурен смях (защото сте първият, който му звъни с цел да си плати, а не да крие данъци) и, второ, тъжна констатация, че няма единен данъчен регистър и НАП няма информация за местните данъци и такси. Единственото, което Ви остава, е да се разходите до общината, да повисите пред няколко поредни гишета, докато получите ценната информация. Защо е трудно да се повярва на управленския порив към електронизация на публичните услуги? Защото за електронно правителство си говорим вече 15 години, а то продължава да е мираж. Защото за тези 15 години са похарчени по над 200 млн. лв. годишно (т.е. общо над 3 млрд. лв.!), а резултатът до момента е, че: •   Само 8% от регистрите имат обмен и интеграция на данни с други регистри; •   1/3 от регистрите са само на хартия! •   Едва 1% от документооборота минава през Единната система за междуведомствен обмен на документи (ЕСМОД); •   102 администрации предлагат 2826 е-услуги, като едва 4% от тях са за двустранна комуникация, а 74% са само предоставяне на информация, което е най-ниското ниво на е-комуникация. КАК си представяте вкарване в общ ЕЛЕКТРОНЕН обмен на административна информация, която се поддържа САМО НА ХАРТИЯ? Лично аз не си го представям. КАК си представяте, че администрацията ще си обменя информация, като само 1% от документооборота минава през ЕСМОД, а само 8% от регистрите са интегрирани (т.е. могат „да си говорят“ помежду си)? Лично аз не си го представям. Иначе, стратегии, пътни карти и пари за тях има… А колко е полезно въвеждането на електронно управление, е достатъчно да съпоставим някои показатели на България и Естония (страната с едно от най-ефективните е-правителства). По данни на Световната банка, необходимото време за получаване на оперативен лиценз в Естония е 16 дни, а у нас – 40 дни, необходимото време за стартиране на бизнес в Естония е 3,5 дни, а у нас – 18 дни. В Естония за справяне с изискванията на правителствените разпоредби мениджърите отделят 6,6% от времето си, а у нас процентът е 16,1. Времето за износ в Естония е 6 дни, а у нас – 18, времето за внос в Естония е 5 дни, а у нас – 17. В Естония времето за подготовка за плащане на данъци е 81 часа, а у нас – 423 часа. На този фон не е изненадващ и фактът, че за Естония Световната банка отчита нулева корупция, а у нас 8,9% от фирмите декларират, че са били подложени на искане за плащане на поне един подкуп! И накрая възниква логичният, основният въпрос: ЗАЩО толкова време, толкова години нито едно правителство, нито една власт не се захвана сериозно да разреши този проблем? То не се ли отпускаха наши пари, от държавата, от Еврофондове, то не се ли организираха семинари, конференции, пресконференции, симпозиуми, срещи. Резултат - нула. ЗАЩО се питаме всички? Отговорът е съвършено кратък и ясен: Никой по никакъв начин от управлявалите ни през последните десетилетия няма интерес, няма амбиция, няма желание дори да въведе Е-правителството. ЗАЩОТО това означава: край на бюрокрацията, край на опашките, край на сърдитите чиновници зад гишетата, край на разтакаването, край на губене на времето ни, край на паричките за джоб, край на зависимостта на всеки един от нас от властта на апаратчиците и бюрократите. И най-накрая - край на властта на партийните мижитурки! Е, това е! А за да се сложи край на този Ад е необходима воля, основно воля и стремеж за промени, стремеж за развитие! Стремеж най-сетне за подобряване и облекчаване живота на българите. Нищо от изброените факти и обстоятелства не е налице, не съществува и няма изгледи в близко време да се промени. И при тази, и при предишните власти. И сега, и преди. За в бъдеще - зависи от нас, от всички нас. Изходът и решението: .... Аз днес ще замълча, нека този път вие да го кажете, вие да го определите...! Всички.