Депутатите отново лобират в интерес на банките

Българският законодател отново лобира в полза на банките при въвеждането на европейска директива, относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители. За да преодолеем поредната нормативна бухалка срещу интересите на кредитополучателите, изготвих предложения за допълнения на законопроекта, които народният представител Димитър Байрактаров внесе по реда на чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НС. Предложенията относно законопроектът за кредити за недвижими имоти на потребителите ще защитят пълноценно потребителите и ще озаптят алчността на банкерите и фирмите за бързи кредити. Начинът, по който депутатите ще гласуват тези предложения ще бъде барометър, който ще покаже дали те защитават нас гражданите или отново лобират в интерес на банкстерите. Директива 2014/17 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. задължи държавите членки да въведат по-справедливо законодателство, защитаващо кредитополучателите и гарантиращо отговорното кредитиране от страна на банките и небанковите институции. В изпълнение на европейската директива на 23 март 2016 г. на първо четене бе приет  законопроект на „Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители”. При прочита на законопроекта се установява, че директивата е механично въведена в закона, а цели нейни задължителни текстове са нагло захвърлени в кошчето за боклук. Законопроектът, преди да бъде внесен в НС, бе разработен от различни държавни органи и институции. Никой не забеляза тези пропуски, което създава усещането за целенасочено обслужване от страна на държавата на диктата на богатите над малкия човек. Също така, законопроектът в ущърб на кредитополучателите съдържа редица отстъпления от Закона за потребителския кредит, който регулира досега ипотечните кредити. Освен това, като всяка друга директива, Директива 2014/17  задължава държавите членки на ЕС да въведат в национален нормативен акт минимума от мерки, защитаващи кредитополучателите, заложени в тази Директива и дава право на държавите в ЕС да предприемат по-строги законови правила в полза на потребителите на кредити.  Българският законодател, който е доказал отдавна че работи в полза на банките, за пореден път не е предвидил нито една норма, която да създава правила в по-голям обем от регулирания от директивата, независимо от драстичните несправедливости, гнетящи българския народ. За да преодолеем този законов вакуум, изготвих пакет от законодателни предложения, които да ни защитят срещу грабежа на българите. Народният представител Димитър Байрактаров посочи всички пропуски на законопроекта на г-жа Менда Стоянова и така се стигна до удължаване на предвидения в чл. 80, ал. 1 от ПОДНС седмодневен срок за внасяне на предложения за допълнения след първото четене на законопроекта. На 12 април 2016г. Г-н Димитър Байрактаров е входирал в НС нашите предложения, които в резюме са следните: ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА КРЕДИТИТЕ ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ Законодателят предвижда, че секторната помирителна комисия като орган по алтернативно решаване на спорове съгласно Закона за защита на потребителите, може да взема по съгласие на страните решения, които  да са окончателни и да ги обвързват. Същевременно не е предвидил възможност изправната страна да се снабди с изпълнителен лист, в случай че другата страна не изпълни това задължително решение. Затова ние предприемаме действия за отстраняване на този законодателен пропуск, като предлагаме допълнение на Гражданския процесуален кодекс. Друга законодателна празнота е невъвеждането в новия закон на изисквания на директивата относно начина на формиране на възнагражденията на служителите на кредиторите, чрез забрана те да са обвързани от вида на кредитите, които се отпускат и от лихвените нива по тези кредити. Директива 2014/17 дава възможност националните закони да предвидят изрично, че адвокати и нотариуси, когато извършват действия по преговори и оказване на съдействие за подготовка на договори за кредит не трябва да имат разрешение за осъществяване на дейност като кредитни посредници. Българският законотворец не е въвел в закона това изискване, което създава предпоставки за ограничаване на правото на защита на потребителите, които могат да бъдат принудени да се обръщат само към кредитни посредници за сключване на договори за кредит и за бърз заем. Кредитните посредници не са юристи, те са един вид дилъри при сключването на договори за предоставяне на финансови услуги и малко или много са обвързани с банките и кредитните институции по чл. 3 от ЗКИ.  Затова е необходимо да се въведат евроизискванията, създаващи гаранциии, че потребителите няма да бъдат принуждавани да се обръщат само към кредитни посредници, които биха могли и да ги подведат при сключването на договорите. Предложенията, ако бъдат приети,  ще пресекат много злоупотреби и измами и касаят защитата на широк кръг от обществото ни. От това дали ще бъдат гласувани от депутатите ще разберем дали те са народни представители или банкови! С внесения законопроект може да се запознаете в прикачения файл: Промяна в ЗКНИП финал