Дама-пилот поразява врага с летящия танк Ми-24

Старши лейтенант Станислава Балчева е първата българка, която лети на този боен хеликоптер. Признава, че да стреляш от него с картечница по мишени, е неописуемо преживяване.  Една млада дама от Нова Загора извърши на 24 октомври първите бойни стрелби с летящия танк Ми-24. Това стана на полигон „Елена”. Ст. лейтенант Станислава Балчева е първата жена летец-пилот на този легендарен боен хеликоптер. Завършила е факултет „Авиационен” в НВУ „Васил Левски” - Долна Митрополия. През 2017 е произведена в офицер, пише Марица. Станислава обича самолетите от дете. „До Нова Загора е базата в Безмер и над града постоянно летяха ниско щурмови самолети Су-25”, спомня си тя. Баща бил кадрови офицер от Сухопътни войски. През 2008 година закрили гарнизона в Нова Загора и се преместил в Белене. Там се пенсионирал с чин майор. Когато Станислава му казала, че е решила да бъде боен пилот, нито я окуражил, нито се опитал да я откаже. „Той знаеше положението в армията”, казва кратко тя. В училището, в което учила, винаги избирала като свободно избираем предмет математиката, защото знаела, че ще трябва за кандидатстването. В 11-и клас тя заявила на съучениците си, че ще гони кариера в бойната авиация. „Не ми повярваха! До последно имаше хора, които смятаха, че целите ми са други и ги пазя в тайна”, казва Станислава Балчева. Срещала е много хора, които са се съмнявали в нея. Признава, че е имала и трудни моменти. „Аз съм момиче и малко по-странно ме гледаха във Военното училище. За щастие това бе само там. Преди мен в авиацията ни има много жени пилоти, ала аз съм първата, която лети на боен хеликоптер Ми-24. Тук в базата в Крумово има жени, които летят на други хеликоптери”, казва тя. Когато била разпределена в Крумово, първо полетяла на Бел-206. При един полет наблизо кацнал Ми-24. „Тогава си казах: Искам да летя на такава машина”, спомня си ст. лейт. Балчева. На 24 октомври излита с летящия танк от Крумово. Командир е полк. Иван Николов. На полигона „Елена” направили опознавателен заход, за да види мишените - два бели кръста. „Полковникът стреля с неуправляеми ракети, а аз с тежката картечница. Поразих и двете цели - чувството е неописуемо”, разказва Станислава. Обичаят след първа стрелба е да получиш символичен ритник „отзад”. „Когато кацнахме, майор Стефанов изпълни ритуала с ритането. Първият ми ритник беше след първия ми самостоятелен полет, а вторият сега - след първата самостоятелна стрелба”, казва тя. Вече има няколко стрелби и иска да бъде втори пилот в предната кабина на хеликоптера. Вижда ли се Станислава като генерал от авиацията след 30 години? „Ще цитирам един колега: Вертолетът не познава пагона, а познава, когато имаш уменията да го пилотираш”, казва старши лейтенантът. Иска да е добра в пилотирането и вярва, че развитието ще се нареди само. „Без хората в базата, но и без първите ми инструктори на Бел-206 никога нямаше да успея”, казва тя. Освен бойните хeликоптери другата страст на Станислава е бразилското джиу-джицу. В свободното си време е помощник-треньор в Rio Grappling Club. „Това е бойно изкуство, насочено към борбата на земя - с кимона и без кимона. Бразилското джиу-джицу е с по-състезателна насоченост, отколкото японското. През деня съм боен пилот, а всяка вечер ходя и водя тренировки”, разказва тя. Това лято е промотирана за син колан, който е втори в йерархията на това бойно изкуство. В Крумово колегите разказват как след нощни стрелби с Ми-24 преди две седмици дори не се прибрала у дома, минала през базата, претеглила се на кантара и поела за състезание в Македония. Там се представила отлично, върнала се след ден и веднага поела ново бойно дежурство.


Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар