ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ, МАРИУС ДОНКИН!

Днес големият български актьор, настоящ директор на Народния театър в София Мариус Донкин празнува своя 70-ти рожден ден! Пожелаваме му много здраве и поводи за радост! Родом от Варна, той завършва актьорско майсторство за дрматичен театър във ВИТИЗ в класа на професор Боян Дановски. Започва да играе в трупите на Драматичния театър в Пловдив и Театър "София". След 1979 г. се мести в Народния театър "Иван Вазов", а от лятото на 2016 г. става и негов директор. Мариус Донкин ще отпразнува 70-годишния си юбилей с моноспектакъла “Господин Ибрахим и цветята на Корана” тази вечер. 16 години след премиерата на 16 декември 2004 г., специално за представлението, с което Мариус Донкин ще отбележи и 70-годишния си юбилей, у нас ще пристигне и самият автор - световноизвестният драматург Ерик Еманюел Шмит. Той ще се качи на сцената заедно с Донкин, за да изиграят заедно един от най-забележителните моменти от спектакъла. Преди четири години, когато встъпи в длъжност като директор на Народния театър, един от първите, които поздравиха лично Мариус Донкин, бе Ерик Еманюел Шмит. Още тогава двамата загатнаха, че готвят общ проект. "Дълго търсих текст, който да ми отговори на въпроса защо живеем лошо в този свят и да мога чрез него да го кажа на хората. Минах през всички притчи в Библията, като синтезирани послания. После през много пиеси на известни драматурзи, които не успяха да задоволят изискванията и представата ми за такъв текст. След десет години блъскане, Господ ме дари с произведението на един от любимите ми съвременни автори - ,,Господин Ибрахим и цветята на Корана" от Ерик-Еманюел Шмит. "Мисля, че именно синтезираните, прекарани през искрената емоция и основани на истинска човешка история послания в пиесата, са причините това представление вече толкова години да пълни театралната зала и мои приятели и близка да остават без билети. За голямо мое съжаление днес темите в този текст стават все по-актуални. Като че ли човечеството не помъдрява през годините", казва самият Мариус Донкин за спектакъла.


Автор: Владимир Николов
Напиши коментар