Чанове и лъжи

Вечно нахилената Захариева, във вторник предаде Председателството на ЕС на Австрия. Връчи на австрийския външен министър 28 чана – и дори ги разклати!? Каква идиотщина само, каква художествена самодейност, какво чаносване! Чанове! Това вече е наистина налудно. Можеше, вместо чанове, да му дадат на австриеца някакво смислено послание, с което да намекнат нещичко и за безкрайните ни нужди. Австрийците ни домъкнаха Бронзовата къща – „визуалната“ мастурбация, която се пльосна на мястото на бившия Мавзолей – ние пък им даваме чанове! Сякаш сме овце, та даряваме чанове! Белите и аборигените си разменят непотребни дарове… Един от героите на Брехт казваше следното, приблизително: „Всяка сутрин отивам на пазара, където се продава лъжата, и заставам до продавачите“. Сетих се за този голям немски писател, защото Захариева, по-универсална дори от рендето „Вьорнер“, е завършила немската езикова гимназия „Бертолд Брехт“ в Пазарджик, а след това магистратура по право в не особено известния правен факултет на Пловдивския университет – и това кажи-речи е единственото й реално образование. И вече е готова да ръководи всичко, което й се падне от лотарията на Падишаха. Навремето, в Титова Югославия, черногорците не се питаха „Що радиш?“, а „Що ръководиш“. Същата история. Ръководителка и половина, дори три четвърти. И сега дрънка с чанове. Подобни хора дори не се усещат, как ни злепоставят – а и пет пари не дават за това. Те обитават една паралелна действителност – в нея няма място за истинско уважение към достойнството на една страна, всичко е само едно словесно къркорене. Те ще отгризват от това достойнство, докато не го ликвидират съвсем. И си мислят, че трябва да им вярваме – понеже „лъжат като очевидци“ на собствените си подвизи. Юрий Борев, в своята „Сталиниада“, разказваше следното: когато излиза филма „Чапаев“, неговите близки и съратници никак не го харесали. Според тях, нищо не било показано така, както е било. Накрая спорът стигнал до Сталин и той отсъдил за критиците на филма: „Лъжат като очевидци“. Кеворк Кеворкян


Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар