Аман от драми и сърцераздирателни истории!

Коментар на Мая Димитрова / bgvolleyball.com Вече три дни националният отбор по волейбол се разкъсва от един скандал. Прехвърчане на искри между треньор и играч, които се превърнаха в огромна драма достойна за сценарий на някой сълзлив турски сериал. Единият "реве", че бил обиден, сипе сърцераздирателна реч от телевизионния екран, а другият не проумява поведението му. Да ви кажа честно едва ли има някой, който може да проумее как един играч може да откаже да играе за България. Това направи Владислав Иванов. Всъщност той сам се натопи. Основната версия беше, че селекционерът Пламен Константинов го е изгонил. Ако беше се придържал към този сценарий можеше треньорът да излезе дявола в случая, но той сам се оплете в драматичната история. Всъщност Лимона, както е известно либерото във волейболните среди, признава, че не може да преглътне обидите и затова напуска националния отбор по собствено желание. Със сигурност феновете няма как да бъдат очаровани от решението му, какватото и да е причината за това. Какви обиди, какви пет лева?! Това не беше ли МЪЖКИЯТ национален отбор по волейбол или аз нещо бъркам. Там, ако трябва ще се бият, ще се псуват, но последното нещо, което се е очаква е някой да се сърди. Както каза Пламен Константинов по време на пресконференцията си, псувните са нещо като поздрав за Добър ден. Та...не защитавам Пламен Константинов. Най-вероятно и той има вина за целия този абсурд, но пък вие да сте чували той някога да е отказвал да влезе в игра докато носеше националната фланелка? Аз не съм. Да не говорим колко пъти играчите от онова неговото поколение са били с куп контузии, но влизат и играят. Няма мрънкане, няма лиготии, няма откази, няма нищо. Може би разликата е в поколенията. Да, Владислав Иванов познава Пламен Константинов от времето му като играч, но той забравя факта, че сега той му е треньор. А към треньора трябва да имаш уважение. И не го казвам лично към Владислав Иванов, а като цяло. Но дори и възрастта не го оправдава, защото той е на 31 години! Не е малък. Наскоро си говорих с един от опитните волейболисти в националния отбор. Той е разочарован от отношението на младите, от това, че нямат респект към по-възрастните. Дори е спрял да им дава съвети, защото вижда, че няма смисъл. Е, за какво говорим тогава, след като хората вътре в отбора мислят така. Да се върнем обаче на темата за конфликта между Пламен Константинов и Владислав Иванов. Много се изписа. Иванов каза един куп неща, като дори замеси имената на свои съотборници, с които според него треньорът му се е държал по същия начин преди години. Интересно как никой до сега не излезе да го каже, а сега изведнъж той се сети да докладва за тези случаи. И да ги е имало, явно те не са го взели присърце. И това е нормално мъжко поведение. В крайна сметка от постъпката на Владислав Иванов следват само негативи. Първо без това разбитата атмосфера в отбора се доразби. Скандал непосредствено преди домакинското световно първенство беше най-голямата глупост, която някой можеше да сътвори. Второ след всички тези контузии най-малко се очакваше някой ей така с лека ръка да напусне отбора, защото не можел да преоодолее обидата. Проблемът е, че Владислав Иванов е добър волейболист и той със сигурност ще липсва на националния отбор за Мондиал 2018. И в крайна сметка дори да е сърдит на Пламен Константинов, защо трябва да остави националната фланелка. Националната фланелка не е с името на Пламен Константинов, инж.Данчо Лазаров, Любо Ганев или някой друг от федерацията. Националната фланелка е с герба на България. Но какво ли обяснявам аз, след като това дори и Матей Казийски не го разбра...