Ало, разбирачите, къде сте?

Коментар на Мая Димитрова / bgvolleyball.com Преди старта на световното първенство по волейбол чух и прочетох толкова негативни коментари по адрес на националния отбор, че ако не бях гледала контролите и нямах никакви допирни точки с този спорт, щях да си помисля..."Защо по дяволите ще участваме на това първенство, за да се излагаме." Това сигурно си е помислил всеки един страничен човек, който беше засипан от писания против отбора. Последната глупост - нямало организация, нищо не било ясно, едва ли не абсолютно никой не си знаел ролята, а за всичко бил виновен треньорът Пламен Константинов. Това беше преди първите мачове от Мондиал 2018. След това България победи Финландия, отстъпи на Иран, но не без да играе, победи Пуерто Рико, Куба и изпусна, да точната дума е изпусна, световния шампион Полша. И разбирачите млъкнаха, защото отборът се класира на второ място в група D. Пред него е само световният шампион! Ще кажете, че какво толкова сме постигнали?! Какво ли? България продължава следващата фаза на турнира и това не се харесва на "специалистите". Изведнъж плюенето по отбора и треньора секна. Да, в следващата фаза "лъвовете" ще се изправят срещу Иран, САЩ и Канада в София. Ако нещата не потръгнат, репертоарът ще се повтори. Да не забравяме, че в състава на България липсват основни играчи - Цветан Соколов, Боян Йорданов, Георги Братоев. Да не говорим, че почти всички центрове, с които разполага Константинов са контузени и не играят на предела на възможностите си. И въпреки това представянето във Варна беше повече от достойно. Момчетата горяха на игрището и се бореха със зъби и нокти за всяка точка. Трибуните бяха пълни, феновете деряха гърла за отбора, а отборът се отплати подобаващо на своите привърженици. И си личеше, че всеки си знае ролята. И си личеше, че се знае кои са титулярите. И си личеше, че избраниците на Пламен Константинов са на игрището, защото са горди да носят националния екип, а не за да отметнат поредния форум. Равносметката е ясна - първата фаза на световното първенство донесе много емоции, позитини емоции, победи и самочувствие на волейболните национали. Накара ги да си повярват, да се обединят и да ни накарат да се гордеем с тях. А най-хубавото беше, че успяха да натрият носовете на тези, които уж умират за волейбола, а всъщност правят какво ли не, за да хвърлят кал по него. Успяха да запушат устите на всички. До сега отвсякъде струеше негативизъм, а сега какво стана?! Ало, разбирачите, къде сте?