139 години МВР, 139 години „Нашата полиция ни пази“

Позиция на Сергей Георгиев Петров - студент история и политически науки СУ „Кл. Охридски“ - София, доброволец от референдума за промяна в България „Нашата полиция ни пази” тази песен изпя преди няколко години вечният бард Веселин Маринов – естествено с връзки. Големият му приятел Цветан Цветанов (любим на целокупния български народ) тогава беше министър на МВР и това стана причина тази песен да стане символ на подигравателното ни отношение към МВР. Днес честваме 139 години от създаването на „родната полиция”. Сериозна възраст и сериозна традиция! Това е една от първите институции, които се създават веднага след Освобождението на България. Какво е по дефиниция полицията? Какви са нейните функции по Конституция? Полицията е държавна структура, част от изпълнителната власт, която отговаря за прилагането на закона и поддържане на обществения ред, противодействие на престъпността, оказване на съдействие на гражданите, държавните органи и обществените организации при осъществяване на законните им права и интереси. С Указ № 1 от 5 юли 1879 г. на княз Александър I се създава Министерство на вътрешните работи /дела/ в състава на първото българско правителство. Първи български министър на вътрешните работи е Тодор Бурмов. Най-тежката задача, с която трябва да се справи полицията при своето създаване е множеството банди, безчинстващи и грабещи по пътищата на България, непосредствено след Освобождението, което се било превърнало за бич за всеки пътник. Дори майката на самия Скобелев е била нападната и убита, за да бъде ограбена от точно такава банда. Много имена на български будители и членове на БРЦК, които познаваме от Освобождението са били министри на МВР в неговото начало. Такива са имената на Тодор Икономов, Драган Цанков, Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов и др. В хода на българската история, полицията е ползвана често и за репресивни, политически поръчки, които е изпълнявала по указание на съответните правителства, поради което е често недолюбвана от целокупния народ. Така е и преди 1944 г. и след 1944 г. Какво е положението днес? Ако използваме социалните статистики МВР има около 50 % доверие за разлика от Съда, където доверието е около 21 %. Т.е. това, което казваше любимият ни премиер „Ние ги хващаме - те ги пускат е донякъде вярно”. Това е и общото мнение на редовия българин - че структурите на МВР са в повечето случаи незаинтересовани и неглижират решението проблемите на гражданите. Не искам да коментираме на празник ежедневните случаи на полицейска корупция, за които всеки един от нас може да даде свой личен пример. Това е един кръговрат, който едва ли ще бъде решен някога, защото често, често полицаите отговарят, че са лошо платени и заради това „бъркат и в кацата с меда”. Истината е, че за гражданите полицията е жизнено необходима, но не винаги е на мястото си. Или пък не ѝ позволяват от политическото ръководство да служи на гражданите. Примерите са много: - Полицията не реагира на циганската престъпност - на безогледните кражби, побои, изнасилвания, убийства. - Полицията не се справя в борбата с пласмента и разпространението на наркотици по училищата, по улиците. - Полицията не се справя в борбата с битовата престъпност. Градовете ни се превърнаха в кафези - навсякъде решетки! Българският гражданин-данъкоплатец не се чувства сигурен и защитен. Въобще не се чувства! Нито той, нито близките му, нито децата му. За пътната полиция, която е символ на посмешище и корупция, в празничния ден също е по-добре да не говорим. Фразата „И кво прайм сега?” е позната на всеки българин при срещата му с пътен полицай. Изобщо много горчилка се е натрупала в нас, българските граждани, по отношение на българската полиция. А всъщност в полицията има и много добри полицаи, отдадени на работата си, пример за съгражданите си, но на фона общата девалвация на министерството, работата им остава незабелязана. Общото нарицателно „ченге”, което се лепна през ранните години на несвършващия Преход стана като черен печат на челото на всеки честен полицай и това не е в никакъв случай добра мотивировка. 139 години МВР равносметката от позиция на гражданите не е цветуща. Но един велик американски президент беше казал „Не питай какво може Държавата да направи за теб, а кажи какво ще направиш за Държавата”. Това трябва да прави и съвременния български гражданин – да изисква, но и да дава. Защото в момента положението в България е целия народ срещу МВР. А трябва целият народ да има доверие и респект към МВР, както е в нормалния свят, към който се стремим. Няма англичанин, американец, французин, който да няма респект към полицая срещу себе си, камо ли да го нарича „мръсно ченге”. Т.е. процесът е двупосочен! Трябва полицаят да уважава, да се грижи за гражданина и неговите права и свободи, за да уважава и гражданинът полицая, и да има респект към него, защото той пази законността и реда. Отношенията в милата ни татковина са страшно объркани. Не уважаваме Държавата, Закона, Полицията, защото във времето всичките те са ни дали основание за това. Не ги уважаваме, защото те са нарушили и не спазват нашите права, което е тяхна функция! Тогава какво остава? Остава ние гражданите да си подредим Държавата, Законността, Полицията... Всичко! За да имаме уважение и респект и към Държава, и към Закон, и към Полиция! А за некорумпираните и свестни полицаи – Честит празник! Разчитаме и милеем за вас! И запомнете – ще дойде ден и на вашето, и на нашето тържество, тържеството и на нашата, и на вашата правда и справедливост.