Д-р Ирина Лазарова, психиатър: Крахът на ценности избива в агресия

- Д-р Лазарова, историята с ученика, който простреля свой приятел, шокира обществото. Как си обяснявате тази агресия, която избуява у младите хора? - Тя е свързана с няколко аспекта. Първият е крахът на ценностите. Те като цяло в последните 15 години се разпадат систематично, без да бъдат заменяни с нови. И другото е - усещането за цялостна несигурност, както и за безнаказаност. С други думи има официални правила, които няма смисъл да бъдат спазвани, защото нещата се уреждат по втория начин. И всъщност властта не е официална. Тези три фактора според мен определят този вид проблем. Истински агресията не се наказва по никакъв начин, нито в морален, нито в чисто поведенчески аспект. И като не се наказва, тя се толерира. Хората нямат достатъчно емоционална култура и това им пречи да намират адекватни начини за вентилиране на напрежението и агресията. И колкото все пак човек е във висшите нива на цивилизацията, има по-висока палитра от възможности да вентилира негативните емоции по цивилизован начин. - Вероятно това зависи от степента на интелигентност? - Не бих казала, че е толкова персонално. По-скоро - доколко общността има отработени в хода на съществуването си механизми, които човек още от ранна възраст да може да възприема за обработване и вентилиране на негативните емоции. И общо взето хората стискат зъби до последно и после при някакъв много малък повод са склонни да отключат съответни реакции. Това се случва както в междуличностен, така и в общностен план. - Има ли обяснение за агресията на пътя? - Пътувам непрекъснато по пътищата и за мен големите мощни коли, чиито шофьори гледат отгоре пътя и другите и които нямат грам търпение спрямо правилата, са "подвижните тронове". Те притискат другите, изискват все едно това им се полага. Т.е. в момента, в който се облечеш в един такъв "подвижен трон", вече имаш права, които изхождат едва ли не само от този факт, от нищо друго. Ама човек може и да си вземе кола под наем, която да плати за два-три дни и да се качи в един такъв трон. И пак да изглежда ситуативно велик. - Израз на някаква комплексарщина ли е това поведение? - Говорим за комплексарщина, обаче това властва. Всъщност цялата цивилизация в момента, не само българската, издига в култ индиректно посредствеността. В смисъл, за да оцелееш в този свят, трябва да си посредствен. Както големите корпорации, така и на пътя. Посредствен, т.е. безскрупулен, а това означава в крайна сметка да нямаш ценности и вътрешни регулаторни механизми. Това, което хората наричат "да не ти пука". - Във Фейсбук като че ли се забелязва носталгия по мутренските времена. Как си го обяснявате? - Фейсбук е един феномен, който си струва отделно да се коментира, тъй като аз принципно се отнасям с известно презрение към социалната мрежа. Самата аз нямам Фейсбук. Смятам, че когато нещата са онлайн и човек е анонимен или полуанонимен, а комуникацията е опосредствена, има една известна безнаказаност. Когато стана по-ясно, че когато си написал нещо във Фейсбук и отговаряш за него пред света, ще бъде малко по-различно, от моя гледна точка. Относно носталгията по мутренските времена нямам впечатление. По-скоро това са си естествени ходове на културните процеси. Дали са мутренските времена в нашия си локален аспект или рап културата, която по един или друг начин пак определя едни страшно посредствени ценности. Американските рапъри са със същите ценности - мацки, коли, секс и непукизъм. В този смисъл не смятам, че в България е нещо много по-различно. Има балкански вариации с по-различен нюанс. При гърците и сърбите има по-голяма рафинираност, дори при румънците, различна от нашата. Ние нямаме религиозни, националистични, демократични ценности и всъщност хората нямат опора. И оттам идва всичко. Нашите съседи имат едни доста устойчиви националистични ценности, които се промотират по един добър начин и те дават опора. - Все пак как може да се възпре агресията? - По агресията има какво да се работи в чисто общностен план. Агресията не само в училищата, но и в семействата се засилва, но тя остава скрита. Повечето хора възпитават децата си така: Ако те удари някой, ти го удари. - Но Исус казва "Ако някой те удари по дясната буза, обърни другата". - То и това е трудно да се направи, защото трябва съвсем друга концепция, но си има механизми. Агресията не може да бъде управлявана от нито един авторитет в училище. А по-скоро децата управляват учителите и агресивните родители. Но това е друга тема. Автор Антоанета Кюмюрджиева standartnews.com

Автор: Юлия Кунева
Напиши коментар

Най-коментирани