Лютеница "Емигрант"

От тридесет години съм в чужбина. Тук бизнесът ми никак не е лош.

Пари печеля колкото дузина. Работя здраво, не през куп за грош.

Забравих за родината си мила в стремежа си да стана по-богат.

Жената, дето беше ме родила, отдавна вече е на оня свят.

Баща си аз забравих, станал бил клошар.

Ожених се в чужбина. Родиха се децата. Животът ни във времето е миг.

Живеех като чужденец там в щата, ругаех все на български език.

Жена ми бе добра американка. Жена такава си е чист късмет.

Обичаше ме, беше моя сянка. В дома ни имаше уют и ред.

Гордеех се с две сладки дъщерички, с прекрасен син, с приятели добри.

Наричаха ме Българина всички, щастлив, усмихнат, будех се в зори.

Така живеех в радост и богато, животът ми сервираше десерт,

до паметния божи ден, когато жената ме заведе на концерт.

Дочула, че и български артисти участват в музикалното турне

и пожелала с помисли най-чисти да ме зарадва мъничко поне......

Завесата се вдигна. Писна гайда. Заудря тъпан. Нещо в мен се сви.

И като лъв, завърнал се сред прайда, аз гледах как хорото се изви.

Напет гайдар засвири ръченица. Кръвта ми като луда заигра.

Понесоха се момък и девица. Родината в душата ми изгря.

България с играта е прочута. Той скачаше напред като елен.

Тя ситнеше назад като кошута. Усещах как вулкан бушува в мен.

Видях Балкана, родната си къща, нахлу в разтворените ми гърди

природата омайна, вездесъща и сякаш че отново се родих.

Сълзите бликаха сами в очите. Аха, да заридая чак на глас!

Треперех като лист пред красотите! България тук виждах само аз.

Разтапях се в усмивката на мама, бях пак безгрижно весело дете

и радост като океан голяма усещах как в душата ми расте.

Жената гледаше ме с изненада, но можеше ли тя да разбере,

за българското в този щат аз страдах, едва сега го проумях добре.

България е майката светица, родината най-свидна на света!

Тогава българската ръченица пред мене бъдещето начерта.

Видях се като старец белобради, завърнал се при родния Балкан,

там с внуци палави дърво да сади. Да, знам, че ще се сбъдне моят блян!

автор: Божидар Коцев