Кокошката не е птица и България не е в чужбина

Руска поговорка от времето на СССР звучи така: „Кокошката не е птица и България не е в чужбина.“ Какво е това да заживееш в чужда страна? Правилният въпрос е - коя е тази страна. Разпитахме три жени, които са избрали да заменят Русия и бившия Съветски съюз с Варна, в България. Всяка една от тях разказва за плюсовете и минусите, пише Pisc.ru. Московчанката Оксана М. e пристигнала във Варна преди 3 месеца. В Русия Живеех нелошо. Работех в книгоиздаването като илюстратор. Но, когато родих преди пет години, ми започнах да мисля за заминаване. По принцип съм много мързелива, консервативна и инертна и до раждането на детето и през ум не ми минаваше идеята да се местя. С появата на детето започнах да са се тревожа, климатът ме дразнеше. Плашеха ме агресивността и стресът, край мен. Защо избрах България Обмислях бавно и спокойно промяната в живота си, все едно че нищо особено няма да предприема. Поначало мечтаех за Прага, отдавна ми е в сърцето. Съпругът ми е компютърен специалист. С известни усилия можеше да заминем за Западна Европа или в САЩ. Но се опасявах, че там няма да мога да пусна корени. Имах нужда от Източна Европа. Съпругът ми искаше да е край морето и дори да не работи известно време, за да си почине от напрегнатата работа в Москва и да прецени какво да прави по-нататък. Разбирам го – често се връщаше от работа смазан от умора. Когато стана ясно, че в Прага мъжът ми не може да се намери работа по специалността, пренасочихме вниманието си към Балканите. Като вариант да се работи дистанционно. Ходихме и до Черна гора, там имаме приятели. Красиво място е, но след като прочетох няколко коментара в мрежата, разбрах, че ситуацията със здравеопазването там не е добра. За мен това бе критичен момент, по природа съм тревожен човек. Тогава решихме, че заминаваме за Варна, България. Именно във Варна, където живеят наши познати, детето им се роди тук. Впечатленията им за града и медицинските услуги бяха много добри. Преместването Никой от двама ни не беше стъпвал в България. Тръгвахме на сляпо. За подготовка отиде около половин година. След като получихме визата, още доста време си останахме в къщата ни в Подмосковието. Заминахме в края на декември. С детето, три котки, три големи и три малки куфара. Мислех за България, като за място с трайни белези от времето на социализма. В главата ми звучеше поговорката “Кокошката не е птица и България не е чужбина ”, особености на имперското мислене. Но колко различно се оказа всичко! Първите няколко дни се опитвах да дойда на себе си и да разбера къде съм пристигнала и дали ми харесва. Отначало заживяхме под наем в околностите на Варна, имахме гледка към града. Оказа се, че жилището ни не е далече от центъра и може да се стигне и пеш. В московското ми съзнание това някак си не се вписваше. Не след дълго взехме под наем жилище в центъра на града и там отпразнувахме Нова година. За зимата Плашеха ни с кратката, но сурова варненска зима. В моите представи това изобщо не е зима, но разбира се, тя се усеща в апартаментите без централно парно отопление. И най-вече, след като дойдат сметките за ток - толкова „сурови“ са те, колкото и местната зима. За всеки случай бях поръчала за себе си и детето домашни костюми от Алиекспрес, но когато пристигнахме, зимата вече бе свършила. Сега тук цъфтят овошките. Почти нищо не напомня за Варна от времената на социализма. Има едни сиви блокове с тъжна архитектура, но те са разхвърляни из целия град. Прилича по-скоро на Москва от деветдесетте: има много разнокалибрени павилиончета, където продават вестници, цигари и алкохол. Градът ми изглежда малко позапуснат, но пред очите ни го ремонтират. Това е работа на новия кмет. Прочие, той навсякъде слага плочки! Разкопал е половината град. Но от архитектурна гледна точка градът по нищо не прилича на нито една част от Москва. Това е типичен морски град. Приятно ме изненада това, че има много места, където можеш да отидеш с децата си. В кафенетата са направени кътове за игра на децата. Към животните отношението е много хуманно. За мен бе допълнителен шок да разбера, че на домашните любимци дават леко упойващи аналгетици. Трябваха ми три дни докато смеля тази информация и все не влизаше в главата ми. Привикването Само от три месеца сме във Варна. На новото място трябваше да свършим толкова много работа, че ни се струваше, че сме тук от много отдавна. Сега сякаш сме позабавили темпото, но въпреки това тук имаш усещането, че тече странно и нелинейно. Тревожността, която не ми даваше мира в родината ми, ако и да прекарвах по половин година на вилата ни, изчезна. Казват, след половин година или по-малко би следвало да те налегне депресия (вече имам координатите на психиатър), но сега съм в еуфорията от неотдавнашната ми среща с новото. Нищо, че ми домъчнява за родителите ми, за къщата ни в Подмосковието, която много обичах (жалко, че няма начин да я пренеса тук ). Във Варна се живее много по-спокойно. Все още съм сякаш в режим на турист като усещане. Разбирам езика, но само писмения. Каня се отделно да го науча и говоря и разбирам устния говорим език. Нови навици Започнах да се разхождам всеки ден. Внимателно четях етикетите на продуктите. Българите много обичат да залепят отгоре свои етикети, направо са вманиачени. Засега се ориентирам в обстановката. Ала У., от Новосибирск, от една година във Варна В родината си живеех по-скоро добре, отколкото зле. Работех на висок пост в подразделение на МВР. При курс 40 рубли за евро заплатата ми на практика достигаше 2000 евро. Всъщност за нищо не сме заделяли пари и си позволявахме много. Освен това си имах приватизиран топъл апартамент в центъра на града. На сина ми му трябваха 2 минути, за да стигне до училище, а на мен 20 минути пеш до работа. Живеех в третия по големина руски град с много роднини и приятели. Защо България От 2005 г. всяко лято насам ходехме в Крим на почивка. Представях как ще се пенсионирам по-рано и как ще се преместим да живеем там. За визовите проблеми много ми помогна предложението на един приятел - адвокат от Крим, собственик на юридическа компания. „Ще пратя писмо до службата по заетостта, че ми трябва специалист по наказателно право в Руската Федерация.“ Прочее, аз най-много разчитах на евентуална помощ за уреждане на разрешително за пребиваване. През есента на 2013 г. крачка ме делеше от пенсиониране и от закупуване на жилище в Севастопол - с парите от продадения апартамент в града, където дотогава живеех. Заедно с институтските години можеше да се пенсионирам. Но реших да поработя и да достигна пълни 20 г. трудов стаж. По тази причина през февруари-март 2014 година ме нямаше в Крим. Крим с оказа невъзможен за мен. Но още от 30-годишната си възраст мечтаех да стана аклиматизиран емигрант от Сибир. Оказа се, че двойка мои приятели успешно се е адаптирала на Българското Черноморие.Те ми разказаха, че за разрешително за пребиваване в България не са необходими милиони и процедурата по документите е доста опростена. Преселването През лятото на 2014 г. подадох рапорт за уволнение. Само министърът на вътрешните работи освобождава полковниците и затова трябваше да предприема процедурата доста по-рано. През декември 2014 г. вече бях в оставка. Подготвях документите си за България още от септември. За мой късмет, бащата на детето ми не проявяваше желание да общува с него и спокойно подписа пред нотариус всички необходими разрешения да го изведа от страната. През януари 2015 г. летях до Москва, за да ми издадат виза. Получих я през март. И точно на 1 април вече правех първите си разходки из варненските улици. Спестила си бях прекалено големите очаквания и затова не преживях разочарованието на човек, при когото представите и реалността са се разминали. Реалността, впрочем, не е лоша. Веднага видях, че рублата пада и са необходими икономии на доходите в рубли. Затова не се втурнах да прахосвам неголемите си спестявания, бях пестелива и не се полакомих да си купувам скъпо, луксозно жилище. Синът ми изгуби една учебна година, но в Русия той започна да навърши 7 години, така че сега в класа си е с връстници. Емигрантската носталгия ме налегна през август-септември.Но аз бях подготвена и вземах антидепресанти. Разликата между първия и единадесети месец от пребиваването ми. Езикът. От пълно неразбиране – до почти 100% разбирам писмената реч, добре разбирам устната, ако не се говори много бързо. Уверена съм при всекидневните разговори. Липсващите думи и фрази замествам с жестове и ентусиазъм. Бюджета си организирам все по-добре. Вече знаеш кое къде е по-скъпо, къде - по-евтино, по-качествено или не. Научаваш да се възползваш от промоциите, а тук те са големи. По-специално на месото, което обикновено струва 8 лев килото, а можеш да го купиш за 5 лева, на печалба си с 20-50%. Престанах да се страхувам от влажната морска зима в сградите без централно парно отопление. Така ме бяха наплашили някои от старите обитатели с появяващия се мухъл в апартаментите, че бях почти изпаднала в паника. Но намерихме хубав, сух, топъл апартамент в сграда, където (което е важно) има обитатели под нас, над нас и в съседство и затова бе топло. Тук освен това има и печки-камини. За българите това е нещо обикновено. В 18-етажните блокове по проект има комини с димоотводи. Дори при минус 15 беше топло. Градът Българите са много радушни, възпитани и отзивчиви.Тук е безумно трудно да развиеш разговорната си реч. Долавяйки руския акцент всеки, който знае руски (почти всички българи над 40 години), се старае от вежливост да мине на руски. В началото на януари имаше студове и беше заледено. Подхлъзнах се и паднах. Още даже не бях успяла да разбера, че падам, когато един минувач от другата страна на улицата се притече на помощ. Синът ми дори се е изненадал, че в училище, ако случайно го бутнат, непременно ще му се извинят. И така е навсякъде и с всичко. Във Варна хората са спокойни и приветливи. Представете си основната новина за деня в градския „портал“ на 3-ия големина град в страната:“Осем спортисти от отбора на „Черно море“ са били диспансеризирани!“ С какво тук е по-зле, отколкото в Новосибирск – това е информация. Например, неотдавна с приятели дарихме кръв, просто ни се прииска да отвърнем с добро за приветливостта на града. Успях с помощта на чичко Гугъл да разбера къде мога да направя това, но от колко до колко часа, не можах да открия дори в сайта на болницата! Едва на вратата на кръвния център научих, че работното време е от 8 до 13 ч. Отначало бяхме на квартира в 15-етажен блок, строен в началото на 70-те години. Разгарът на социализма е практически връстник на дома ми в Русия. Бях силно изненадана от начина, по който е проектирана сградата.. Тук явно повече са мислили за хората, отколкото в СССР. На всеки етаж имаше обширно пространство, определено за простир. Боклукопроводът сега не работи, но в помещението му на етажа до вратичката има мивка. Хвърлил си си боклука, ок, - измий си ръцете! Във всички многоетажни кооперации всеки апартамент си има мазе – нещо като подземен килер, 8-10 квадратни метра. Не ти трябва нито гараж, нито изба. Хората тук повече уважават чуждия периметър. Съседката или куриерът няма да ти влязат в апартамента, дори ако ги поканиш. А ако не ги поканиш - това е нормално, това не се смята за проява на липса на любезност. Хората са отзивчиви, но не и досадни. Кратко формулиран съвет за новаците По-добре е да научиш занаят - фризьорство, маникюр, шев, масаж – винаги ще ти даде хляб. Това не се отнася до „динозаврите“ от IT сектора, които са на свободна практика. Забравете великодържавническия шовинизъм и го оставете пред вратата. С ушите си чух: “О ужас, те тук карат учениците да учат българска история !” В българското училище! Ако си уважителен и приветлив – ще бъде по-лесно да се впишеш в социума. Е, важно е да знаеш за себе си дали отиваш „в“ или идваш “от”. Ако помислиш, къде-къде по-приятно е „в“. Очакванията ти малко или много ще бъдат в синхроан с реалностите в страната. Танда Л., от Одеса, във Варна от четири години В родината Аз работех на свободна практика: журналист, редактор, коректор. Осъзнах, че искам да замина, когато украинците си избраха за президент Янукович. Огледах се наоколо и реших, че щом 44% в обществото смятат за нормално той да е президент, личност, която има няколко присъди, няма какво да правя в такава държава. Преместването Дойдоха ми приятели на гости от Москва и ми казаха, че смятат да се преместят в България. “Хайде с нас, а?“ Ето така се оказах във Варна. Пристигнах с три чанти. Бих могла и с една, тук може всичко да си купиш. Вече пета година живея във Варна и скоро ще подам документи за постоянно пребиваване. Градът Наемите за жилище са на човешки цени. Живея в двустаен апартамент с изглед към общината. Вярно, без кухня, само с малък кухненски бокс - за 150 евро на месец. Магазините, пазарите, услугите – тук са добри и на разумни цени. Когато на разпродажба купуваш италианско велурено яке само за 2,5 евро – това е приятно. Или когато свинските ребърца са 1 евро килограма. Месо ям по-често, отколкото нося якета, защото зимата трае само два-три месеца. Но пък е доста противна. Заради морето има много влага, а пък заради късата зима строителството не е особено качествено. В жилищата през тези 2-3 месеца е студено. Газ на практика не се ползва, а токът е скъп. Много хора във Варна палят камините си или пускат акумулиращите си печки като алтернатива. Българите са доброжелателни , готови да помогнат и при това не се натрапват и са деликатни. Български език, обаче, трябва да се научи – да се чете на него изглежда лесно. Разговорната реч без подготовка не можеш да възприемеш. Впрочем, английски тук знаят около 80-90 процента, младите хора – практически 100%. Руски владеят от по-възрастното поколение , и то не всички. Английският тук е по-полезен. Местната преса в интернет изглежда примерно така. Около 15-20 процента – ругаем политиците . Около 15-20 процента са отделени за кмета, който се отчита колко детски площадки и детски градини и училища е построил . А в коментарите му пишат: “Нашата улица и досега е с дупки насред пътя. ДОКОГА?!” Кметът на Варна , Иван Портних, всъщност, е добър.Опитва се да прави много неща едновременно - върти се като катерица в колело. Всичко останало – са местни новости. “Това- и- това момче спечели състезание по плуване, да го поздравим”, “Еди-кое си момиче спечели олимпиадата по математика, нека да я поздравим. “На еди-кой си участък от пътя се е случило ПТП, защо там няма светофар, ДОКОГА?!”  Криминалните новини се появяват рядко и изглеждат примерно така: “Варненец жестоко уби котка. Получи 2 години затвор при строг режим и солидна глоба.” Разбира се, всичко се случва. Преди няколко години в Бургас имаше терористичен акт, взривиха автобус с израелски туристи. Преди половин година имаше престрелка в София, а преди една-две години във Велико Търново лека кола блъсна жена с двете и деца. Но тези новини бяха съобщени като извънредни. Най-гръмката история във Варна бе самозапалването на Пламен Горанов пред общината в знак на протест срещу бившия кмет Кирил Йорданов. Тогава цяла България излезе възмутена по улиците срещу грабителските цени на тока от монополистите. В резултат на това правителството подаде оставка, една от трите монополни компании беше атакувана и се оттегли от българския пазар. И другите бяха притиснати. Смениха кмета Йорданов с друг, който също вече е в историята. Разбра се, че той летял до Париж в бизнес-класа. За българите, които могат да си позволят само най-евтини билети, това изглеждаше неприлично. После дойде кметът Портних. Новите навици Започвам да плувам в морето още в края на април и приключвам в средата на ноември. Тогава е рожденият ми ден. Много е приятно да го празнувам на плажа и да си приготвя шишчета! Преди ноември се е смятал за зимен месец. Сега - не. Тука има големи амплитуди на температурите и на атмосферното налягане. От една страна, това е добре , кръвоносните съдове на мозъка се „тренират“. Варненци, впрочем, сравнително рядко страдат от инсулти и деменция. От друга страна – сутрин си като зомби. Затова започнах да пия много повече кафе, отколкото преди. Доста промених навиците си за хранене. Българските продукти са различни. Например, отказах се от майонезата, която ми се струва напълно безвкусна. Но местното кисело мляко и особено това с каймак, ям с огромно удоволствие. Станах по-придирчива към храната. Не искам червени домати, искам розови… А тази риба откога е? От сутринта? По-добре е да изчакам доставката след 3 часа. Смешно е да се разказва, но всъщност животът придоби по-приятен вкус. Кратко формулиран съвет за новаците Не се срамувайте да питате. Тук някои възможности се откриват точно по такъв начин. “Утре ще ви издадем удостоверението.” “А може ли тая вечер?” “А, може.” Не трябва да се притеснявате. Това никога не помага, по-скоро пречи. Е, майсторите ще дойдат не утре, а след няколко дни …няма нищо страшно. Пийни кафе, изяж един еклер. Кранът, който тече, не си струва нервите. Общественият статус не е важен. Светът на джинсите и маратонките е много по-удобен от света на костюмите и токчетата. Всички са хора. Ако поговориш с тях добронамерено, светът може да стане по-добър. И то тук и сега - и глобално. Статията е подготвена от Лилит Мазикина Снимки Shutterstock и Спътник бг Превод Валерия Запрянова