Българите в България все още са малко над 6.5 млн. души

Предварителната оценка за броя на населението на България към 7 септември 2021 г. е 6 520 314 души. Предварителните оценки бяха представени на пресконференция на председателя на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски след проведеното национално преброяване, продължило от 7 септември до 10 октомври 2021 г.

Предстои все още данните да бъдат уточнявани след въвеждането на преброителните карти. Окончателните резултати няма как да са готови преди март месец тази година, уточни Цветарски. Крайните и окончателни резултати от преброяването предстои да бъдат обявени до края на 2022 г. 

Преброени са общо 2 813 847 домакинства или средно в едно домакинство живеят по 2.3 души. При последните 4 преброяване се наблюдава трайна тенденция към намаляване на населението, като най-голямо то е точно от преброяването през миналата година - с 844 000 души, или с 11.5% спрямо 2011 г.

Факторите, които определят основните тенденции в развитието на населението за страната, са естественото му движение и външната миграция, а в териториален аспект - и вътрешната миграция, но и административно-териториалните промени.

Естественият прираст за периода 2011-2021 г. е в размер на минус 448 000 души или 53.0% от общото население за периода. Останалите 47% се дължат на отрицателното салдо на външната миграция през периода. 

Според оценката към 7 септември 2021 г. жените са 3 397 357 или 52.1%, а мъжете - 3 122 957, или 47.9% от населението на страната.

Разпределението на населението по възрастови групи показва задълбочаване на процеса на застаряване.

Делът на лицата на възраст 65 и повече години се увеличава с 5.4 процентни пункта спрямо 2011 г. и с 9.6 процентни пункта спрямо 1992 г. Намалява броят и относителният дял на децата и лицата в активна възраст. От 0 до 17-годишна възраст са 1 033 701, от 18 до 64 3 930 4 41 и от 65+ 1 556 172 души.

Към 7 септември 2021 г. населените места в страната са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 села. В градовете живеят 74.3%, или 4 843 175 души, а в селата 25.7% или 1 677 139 души. Най-малка остава област Видин с население 74 000 души, а най-голяма е област София с население 1 480 хиляди души.

Само столицата увеличава населението си спрямо 2011 г. със 189 000 души или с 14.7%. Във всички останали области е регистрирано намаление, като най-малко е за областите Пловдив (8.3%), Варна и София, съответно по 10.0%. Най-голямо намаление на броя на населението е регистрирано в областите Добрич и Видин - по 26.3% и Монтана - с 24.2%.

Броят на жилищните сгради е 2 096 844 и се увеличава спрямо 2011 г. с 36 000 сгради или с 1.8%. Броят на жилищата (обитавани или необитавани) е 4 182 383 и се увеличава спрямо 2011 г. с 295 000 или със 7.6%.

Предварителната оценка на броя на населението и жилищния фонд е разработена въз основа на данните за броя на електронно преброените хора и жилища, оперативна информация от сумарните списъци на преброените обекти и оценка на очаквания брой обекти в частично или напълно необходените преброителни участъци.

Председателят на Националния статистически институт (НСИ) Сергей Цветарски очаквал по-висок процент от обществото да се преброи електронно. Очакванията му не се оправдали и заради хакерските атака на сайта в началото на срока на преброяването.

Въпреки това в София над 60% от хората се преброили електронно, докато за цялата страна този дял е 34%.

НСИ се надява по време на следващата кампания да няма коронавирус и да има по-малко политически избори, както и до десет години информационните технологии да направят още по-голяма крачка напред. Сергей Цветарски е убеден, че следващото преброяване ще бъде изцяло електронно, ако информационната инфраструктура бъде подобрена.

Цветарски обясни, че първоначално хакерските атаки били към сайта на преброяването, но там те не сполучили. След това хакерите запушили каналите на самия сайт и лишили хората от достъп, на който да се самопреброят. "Аз не знам кой спечели от цялата тази операция, но знам кой загуби - загубихме всички ние, загубихме информация, която не може да бъде възстановена в близките 10 години", изтъкна Цветарски.

Той се надява за в бъдеще да има по-добри мерки за защита на цялата държавна администрация.

Досега не е имало такива проблеми с хакерски атаки при предишните преброявания. Никой не трябва да се притеснява за изтичане на данни, защото такова няма, увери Цветарски, но проблемът бил да се направи възможното да не се предостави достъп до самото електронно преброяване.

Малко над 1700 са напълно необходните преброителни участъци в цялата страна. В София са около 1 500 непълно необходните преброителни участъци. За вилните зони и трудно достъпните места НСИ не могли да намерят преброители.


Автор: СПЪТНИК
Напиши коментар