България, в която е лукс да умреш спокойно
Според статистиката 3616 възрастни чакат на опашка за място в старическите домове в България. А място там се освобождава само при ... смърт.
Тоест, някой в старческия дом трябва да умре, за да може друг старец да отиде на неговото място и да изживее спокойно края на дните си, под контролираните грижи на екипа в дома. Това е мизерната практика в мизерната ни държава, с която всяка година се сблъскват хиляди възрастни хора. Хора като нашите баби и дядовци. Самотни и болни, за които няма кой да се грижи. Хора, които посрещат края на живота си по най-тъжния и неприятен начин, защото са в България.
Такива са нашите старци. Такива ще бъдем и ние.
Според информацията, най-много хора чакат за свободно легло в дом за възрастни с психически увреждания. У нас има 13 такива дома, които осигуряват грижа за 1036 души. Нуждаещите се са двойно повече.
На опашка се нареждат още 512 възрастни с деменция, 340 - с умствена изостаналост, 209 - с физически недъзи и 14 - със сетивни увреждания.
Кой мисли за тези болни хора?
Знае ли някой как минава денят на човек, който страда от деменция или има физически проблеми? Как се гледа сам този човек? Мълчание. Никой не знае, защото на никой не му пука за тези хора. Те са вече... как беше ''лош човешки материал''. Негодни. Не стават...
Оказва се, че в България е лукс да умреш спокойно. Малцина имат тази опция. Малцина са синовете и дъщерите, които имат възможност или сами да се грижат за старите си родители, или да им наемат човек, който да се грижи за тях. И тогава се стига до момента, в който тези хора просто се опитват да оцелеят, докато дойде краят. Може би не съзнаваме колко е важно да има кой да се грижи за болните старци. Надявам се да го разбираме, защото иначе значи, че сме една армия от бездушни пионки, които погребват миналото, без да му дадат шанс да умре достойно.
Питам се, защо онези 240 в парламента, дето трябва само да гласуват и да намерят едни не много пари, за да подсигурят повече старчески домове за умиращото население, та те нямат ли баби и дядовци? Не са ли виждали тежестта на това да си стар човек в България? Трудностите, болката, самотата? Невъзможността да си сготвиш, изпереш, напазаруваш дори ...
Не им ли ли идва да помислят как да създадат условия за тези стари хора? Условия поне да умрат нормално.
Щото тази държава друго не предлага. Само смърт. Едната обаче е по-безболезнена и ми се струва, че я дължим на нашите стари съграждани. И на нас самите, защото и ние след време ще сме като тях. Жертви на собствената си държава.
Източник: Lentata
Автор: Адриана Аврамова
Автор: Атанас Георгиев
Напиши коментар