Празнуваме Трифон Зарезан, ето легендите за светеца

Една от легендите разказва, че когато Трифон бил само на 17 години, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и така спечелил признание и слава. След няколко години се опитали да го накарат да изостави християнската вяра, но той отказал и бил изпратен на съд. Осъдили го на смърт чрез обезглавяване. Когато го извеждали извън града, той се обърнал на изток, горещо се помолил и благодарил на Бога, че го удостоил "с мъченически венец". Докато се молел, склонил глава и издъхнал и се отървал от мъчителната смърт. Друга легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица, според поверие негова сестра, с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Богородица преглътнала обидата и пътьом, като се прибирала, минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: "Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!" И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат "Зарезан" и на иконите е изобразяван с косер в ръка. В деня на светеца се извършва ритуално зарязване на лозите. Ритуалите и обредите, които се извършват на този ден са свързани предимно с мъжете. Участието на жените се свързва само с приготвянето на празничната трапеза. На този ден те замесват квасен обреден хляб. Коли се и се пече кокошка, която се пълни с ориз. В някои райони на страната, най-вече в Северна България, мъжете от дадено населено място стават рано и отиват на лозето, където извършват ритуалното зарязване. Веднага след зарязването се поливат лозите с вино за плодородие и берекет. В някои други места се извършва ритуално ритане на безплодно дърво. Това се прави, за да даде най- плод. След тези тези ритуали мъжете слагат трапеза с ястията, сготвени съпругите им. Тогава се избира цар, който на някои места се нарича и Трифон. Избраният бива закичен от венец от лозови пръчки, което напомня на древните изображения на Дионис. Дружите мъже го носят или го возят като владетел. Избраният за цар изпълнява своите задължения в продължение на една година. На следващия празник се избира друг.