Втора употреба

Май в тая държава нищо да нямаш е най-таман…

Отдавна сме се примирили, че караме коли втора употреба. Ако някой познат ни засече на опашката пред магазина за втора употреба, започваме взаимно да се убеждаваме, че всъщност само тук можем да намерим “истински маркови стоки” и няма смисъл да си даваме парите за “ментетата” в моловете. Може би за това е и тази неистова опашка. А и понеделник е, време за пазар.

Втора употреба

Живот втора употреба. Такъв живот ли живеем? Че политиците ни също са втора, трета, та някой и четвърта употреба – вече свикнахме. Те скачат от партия в партия, гонейки собствените си облаги, ние отново си ги избираме едни и същи … всичко е ок. Забравихме операта, театъра, световните спортни форуми…, но за сметка на това, кръшно тръшкаме гюбеци на Паметника Пантеон.

Купуваме и мебели втора употреба и разказваме на познатите си, че са антики, и прочее. За 5 лева се обзавеждаме с цял комплект прибори за хранене и живеем с усещането, че сме направили сделката на живота си. Хвалим се на приятели колко пари сме спестили и как лъскаме вилиците със сода, за да заблестят “като нови”. А “спестените” пари изсипваме на касите за ток, телефони и бензин – за радост на монополистите, които определено живеят живот “първа употреба”.

пенсионери

То май в тая държава нищо да нямаш е най-таман… По улиците срещаме възрастни хора които си говорят за кахъри. Младите пък се уговарят кога да посетят мероприятие от сорта на „Варна мези“. В кварталите пък, ако се огледаш, ще видиш емоционално празни къщи и глухота. Накъдето и да посегнеш, ще видиш само празнота и ненужност. В големия град виждаш как дните се нижат сиви като мишки – глухи, тъжни, еднакви. Изчезна радостта. Местните възрастни хора, вече не проумяват туй какъв живот е. Всъщност те отдавна са се отчаяли, напълно примирили и не живеят – те просто чакат животът да мине.

пенсионерка